Всеки месец средно по 207 417 българи чакат на опашка за работа. Това сочат данните на Агенцията по заетостта за първите седем месеца на годината.

Почти всеки втори от регистрираните в бюрата по труда е без квалификация, като всеки четвърти е с основно или по-ниско образование. 32.1% от безработните пък имат диплома от университет или професионално училище, като делът на висшистите е 19.1%, пише „Монитор“.

Първенци по разкрити свободни места са градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора, а всеки четвърти работодател изпитва глад за служители в преработващата промишленост. Веднага след тях се нареждат хотелиерите и ресторантьорите (17.7%). 14 на сто от бизнеса пък търси продавачи и автомонтьори. При средно 130 000 свободни работни места месечно по около 17 023-ма успяват да намерят работа, която да отговаря на образованието и уменията им.

Общият им брой до края на август набъбва до 136 185. Това са тези, които започват да се трудят в реалния сектор, т.е. не са включени в програмите за субсидирана заетост на бюрата по труда. В летните месеци, когато има търсене на сезонна работна ръка, пък средномесечният брой на заетите достига до 22 000.

По-претенциозни към предлаганата позиция и условията се оказват регионите с добре развит пазар като Пловдив и Стара Загора, където има и най-много откази за приемане на работа. В челната десетка по откази попадат и области с традиционно висока безработица като Враца и Монтана. Обикновено българите отказвали дадена позиция заради ниско заплащане и отдалеченост на работното място.

Междувременно стана ясно, че през следващите пет години бизнесът ще изпитва глад за 500 000 специалисти. Това прогнозира по-рано пред БНР Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Липсата на кадри се обуславяла от демографските тенденции, миграцията и ръста на икономиката. По думите му именно липсата на човешки ресурс било това, което пречело на родната икономика да се развива с по-бързи темпове. Сред дефицитните кадри са инженерите медицинските сестри, шофьорите и работещите в туризма и селското стопанство.