pochivka.blitz.bg

Всички сме чували за култовите скални комплекси Перперикон, Белинташ, Глухите камъни. Едно такова място, което е доста по-неизвестно, има пълния потенциал да се превърне в любима българска дестинация в близко бъдеще.

Мащабът на находката надхвърля няколкократно територията на скално-култовите комплекси Перперикон, Белинташ и Харман кая. Предназначението му все още е неразгадано от българската историческа наука – размерите на обекта предполагат голям брой на предполагаемите посетители или обитатели на мястото. Комплексът е проучван археологически само частично.

 

Непознатият скално-култов комплекс Ковил е разположен на огромна площ по билото в местността Белите камъни, между селата Ковил и Джанка в област Кърджали. С площ от приблизително 5-6 км дължина и около 2 км широчина той е наситен с мегалитни и скално-изсечени паметници: цели комплекси скално-изсечени жертвеници, улеи, култови пещери, трапецовидни ниши, следи от антични градежи, силуети на каменни фигури.

Сакралният център на свещената територия е разположен в западната част. Върху естествено плато се наблюдава забележителна концентрация от култови площадки, разположени на няколко етажа във височина и наситени със скално-изсечени жертвеници, трапецовидни ниши, пещерни храмове. Най-впечатляваща сред тях е скално-изсечената в материковата скала на платото стъпаловидна пирамида.

Пирамидата е пет степенна, с дължина на основата около 15 метра и същата обща височина. Ориентирана е по посоките на света. Прилепена е към скалния отвес, в който е изсечена, така че северната й част прелива в масива на скалното плато.

Първата, втората и третата скални тераси, както и плоският връх на пирамидата са достатъчно широки и са използвани в древните култови практики. За това свидетелстват регистрираните върху тях скално-изсечени жертвеници с „изтичащи“ на юг, изток и запад улеи. Соларната им ориентация подсказва, че се касае за следи от култови практики, свързани с възлияние на свещена течност, посветени на слънчевото божество.

В недрата на т.нар. „пирамида“ се намира пещера-утроба, оформена в естествена вертикална пукнатина в скалите водещи, чийто вход и дъно са оформен вторично да приличат на своеобразна женска утроба. В самото дъно на пещерата древните са оформили и своеобразен олтар. Слънчевата светлина достига до дъното на пещерата в определена част от деня, като слънчевите лъчи наподобяват фалос, като наблюдаваното явление е мислено от древните като „съвокуплението (т. нар.“свещен брак“) на Слънцебога и Великата Богиня Майка“ (симвоилизирана от сакрализираната скала).

Според археолози, пирамидата е създадена в периода между 2 600 – 2 500 г. пр. Хр.

Скалната гробница край село Джанка може да се разглежда като отделен обект, но е видно, че тя е част от огромното съоръжение или останки от древен град. Гробницата е сравнително запазена с преддверие, което води до по-ниско разположена трапецовидна камера, стесняваща се нагоре, където вероятно е имало отвор. В близост се намира плитък басейн с диаметър 1,6 м и дълбочина 0,5 м с отточен отвор.

В близост до автомобилния път Крумовград – Хасково, непосредствено след къщите на селото ясно личат очертанията на скален некропол. Гробовете са изсечени в скалите по периферията на билото в местността Белите камъни (Ак кая), където започва и скално-култовият комплекс. Общият им брой на видимите гробове е девет, от които три са видимо добре запазени, четири са почти напълно унищожени, а два са недовършени. Гробовете са разположени в една линия с приблизителна ориентация север-юг. Не са открити следи от трупополагане. Погребенията са извършвани чрез трупоизгаряне извън гроба, като останките и много дарове са полагани в урна или направо на терена и ограждани с камъни.

Специално внимание заслужават и няколкото дълбоки и значителни по размерите си скално изсечени ниши в подножието на стъпаловидната пирамида. Те също са отворени на юг. Скалните пещери в подножието на пирамидата и скално изсечения „храм на слънцето“ над тях, комуникират с останалите култови площадки във височина на пирамидата чрез тясна, изсечена в скалата пътека.

 

Паметникът е трансформиран и дооформян чак до 3-и век след Христа.