Павел Серафимов, Фейсбук

Изучавайки българската история ми е направило впечатление, че колкото и тежко да им е било, колкото и да са били подтиснати, дедите ни винаги са се пробуждали в критичния момент. В момента, в който се е решавало бъдещето им – такъв момент, който, ако бъде пропуснат последствията биха били не просто страшни, но и фатални. Не се съмнявам, че повечето от нас осъзнават, че сега е точно такъв момент.

Време е за пробуждане! Не за преврати и революции, не за насилие, не, в никакъв случай! Време е за завръщане към себе си, към българщината, към истинският ни дух. Дедите ни са били стопани, държали са на своето, разчитали са само на себе си, макар да са вярвали в Господа.

Преживели сме много подтисничества, но реално не сме били победени защото сме оставали верни на себе си. Традициите са се предавали от поколение на поколение, а с тях и желанието за свобода и независимост. Зли хора са оковавали телата на предците ни, но не са били способни да оковат духът им. Този дух, който е оформен в хиляди битки, закален в безброй трудности и изпитан многократно. Ето за това сме надживявали подтисниците си и макар да сме белязани жестоко от войните сме останали силен народ.

Днес небето над България е мрачно, безспорно живеем в интересни времена и всеки има свое мнение как сме стигнали до тук. Няма да тръгна да отричам пагубните действия на различни партии, но нека бъдем и откровени – крадецът върлува необуздано, ако никой не му пречи. Клеветникът обижда безспирно, ако това му бъде позволено. Насилникът забравя себе си, ако не срещне отпор за действията си. Колкото по-дълго оставяш някой да безчинства, толкова по-брутален става той.

Разграденият двор се граби лесно, разединените хора се манипулират лесно. Този, който сам не пази постоянно своето е обречен не само на бедност, но и на изчезване. Този, които не защити братята си, в определен момент ще остане заобиколен от врагове. Този, който забрави завета на предците е обречен за изчезне, а потомството му да се превърне на тор за други хора.

Нека си помагаме един на друг, нека преодоляваме егото си в името на общата полза, нека бъдем честни, уверени и добри, и да видим дали някой ще успее да ни манипулира и използва за свои цели. Много хора говорят за промяна и искат промяна, но тя започва от индивида, семейството, приятелският кръг.

Ако не чистиш пред дома си, там ще е мръсно, не дадеш ли подкрепа на някой онеправдан, ти самия ще се озовеш рано или късно в незавидно положение, търпиш ли несправедливостта, ти я легитимираш. Започва се с малко и докато се усетиш, вече си в такъв ад, от който измъкването е равносилно на чудо.

Хубаво е да осъзнаем, че България не може да е червена, синя, или жълта. България не може да е лява, или дясна, България е нашата Родина, дом, който чуждите идеологии само съсипват. Нека този, който смята, че неговите виждания са правилни, да се докаже на практика, да направи добрини за сънародниците. Думите са едно, делата са друго, а хората се познават по делата.

Нека не се надпреварваме да убеждаваме чия идеология е по-добра, а вместо това да започнем надпревара кой от нас ще направи най-много за България. Нека да се надпреварваме за това кой ще защити старите хора, кой ще помогне на болни и нуждаещи се, кой ще направи така, че на българина да не му се налага да се бори за насъщния, а да може да изкарва хляба си с достойнство.

Не предаността към партия и идеология могат да спасят страната ни, не покорното слушане на “великите” сили, а любовта към Род и Родина, съпричастността към братя и сестри, и придържането към традиционните ценности.