Малък и относително обикновен на вид балтийски град към източния край на еврозоната говори много за промените на миграцията в региона, пише Bloomberg, цитирана от investor.bg.

Разделен от граница след Първата световна война, една част от него е в Естония и се нарича Валга, а другата е в Латвия и се нарича Валка. В момента в двете части живеят около 17 500 души, много от които са започнали да мислят в последните години коя страна на границата е най-добрата.

Естонската част, чието латвийско население нарасна с 50% в последните четири години, печели. От една страна, естонските заплати остават над тези в Латвия. Но социалните придобивки също са фактор. Това може да се окаже от ключово значение за източноевропейските страни, които опитват да върнат в родината служители от по-богатата западна част на континента, за да предотвратят недостиг на работна ръка.

Докато по-високите заплати и по-доброто здравеопазване първоначално са накарали много латвийци да се установят в другата част на града, по-щедрите социални придобивки са били в основата на втора вълна от мигранти, казва кметът на Валка Вентс Крауклис.

Естония като цяло е добър пример за миграцията в Източна Европа. Подобно на другите две балтийски страни – Литва и Латвия, населението й намаля след рухването на комунизма и по-късно след влизането в Европейския съюз и придружаващите го привилегии при пътуване.

Ниската раждаемост и хората с добро образование, които търсят по-високоплатени работни места в богати страни членки на ЕС, доведоха до недостиг на квалифицирана работна ръка в Централна и Източна Европа. Това, от своя страна, засегна инвестициите, иновациите и производството и заплаши дългосрочните перспективи пред публичните финанси.

Но за разлика от съседите си в последно време Естония започна да обръща тази тенденция, като роля за това изиграва и повишаването на детските надбавки. Освен това тя неотдавна въведе данъчни облекчения за хора с по-ниски доходи.

„Повишаването на семейните надбавки в Естония насърчава семейства, които са заминали в чужбина, да обмислят завръщане“, казва Пила Мария Сийм, изследовател в университета Тарту, която анализирала миграцията на естонски семейства към и от близката Финландия.

Нетната миграция от Финландия, която е привлекателна дестинация за естонските служители, е била позитивна през 2017 г. за първи път от най-малко 2004 г., сочат данни на статистиката.

Опитът на Естония може да се окаже показателен за страни като България, чието население се очаква да намалее до нива, регистрирани за последно след Втората световна война. Полша, чиито граждани са най-голямата група чужденци, живеещи във Великобритания, предлага щедри семейни надбавки, за да задържи хората, които са избрали да останат в страната, и да върне други у дома.

Валга, естонската част от града, е доволна от новодошлите.

„Почти всичките ни компании са изправени пред проблеми с работната ръка“, казва кметът Маргус Лепик. „От друга страна, това е проблем“ за Валка.

Засега напускащите града хора са компенсирани от пристигането на служители от други области на Латвия. Но кметът Крауклис казва, че недостигът на работна ръка в крайна сметка ще изисква действия.

„Трябва да открехнем вратата за повече чуждестранни служители“, казва той и посочва Беларус и Украйна като възможности.