„Светлана – съпруга на турския султан“ – това е хумористичното име на блога на момиче, което от няколко години живее в Истанбул.

Светлана Акча израства в Санкт Петербург и именно там тя се запознава със съпруга си от Турция, който пътува из Русия по това време, пише www.zarata.info.

Ще се опитаме да разберем защо закуската преминава във вечеря тук и коя от американските традиции местните не търпят.

Наистина се чувствам омъжена
Само мързеливите не ме плашиха с последствията от брака с турчин. След като измина първата година от семейния живот и страстите малко се успокоиха, започнаха да се появяват нови съвети: „Просто не го раждай, в случай на развод, няма да видиш дете.“
Сега имаме две деца. Промениха ли се отношенията ни? Да, казвам ви. Наистина разбрах, че съм омъжена, или по-точно за съпруга ми. „Мама е красива, а татко работи“, сега мога да кажа с усмивка, като се изтърколиха стремглаво 12 години, 5 от които без почивни дни и празници.

Децата на улицата се наричат изроди и вещици
„Изрод”, „магарешко дете”, „жаба”, „кученце” – така могат да се обърнат към моето дете на улицата, а аз слушам с усмивка. Защо? Да, защото за втори път го преживявам. Голямата дъщеря обикновено наричаха „грозна“ или „вещица“.
Факт е, че тук се страхуват да глезят децата, затова не смеят да ги похвалят и да ги наричат с ласкави думи.

Налага ми се да нося рокли и да готвя агнешко
Съпругът ми се дразни, когато обикалям къщата с дълга тениска (дори не говоря да отида на балкона така). Това се обяснява с факта, че в Турция сградата са на гъсто и ще ме зяпат от съседните прозорци.
Не му харесва, когато готвя свинско месо у дома и храня децата. Той казва, че изобщо не е полезно и мирише лошо. Въпреки, че агнешкото понякога мирише много по-зле.

Продължението четете в www.zarata.info