снимка: Илия Марков, Уикипедия
Мнозина се оплакват, че „висенето“ във Фейсбук е чисто и просто губене на време, но понякога само едно-две изречения могат да превърнат социалната мрежа в наистина интересно пространство. Точно така се получи днес в групата „Забелязано в Пловдив“. Участникът в нея на име Stef Dim отприщи истинска лавина от коментари по една тема, която е валидна не само града под тепетата, но и за останалите големи градове у нас.
И по-точно: какво трябва да е отношението към „новите“ граждани, които идват от по-малки места, наричани понякога и пришълци. Ето какво написа Stef Dim:
„Едно е сигурно:
Щом пришълец успява да си намери работа и да си купи жилище в Пловдив и взима хляба на пловдивчанин, то пришълеца е по- ценен от пловдивчанина.“
Изненадващо или не, оказа се, че стотици имат мнение по темата. Ето някои от по-интересните и забележителни коментари:
„Умните и трудолюбиви хора ще успяват винаги и навсякъде.
Ти защо не успя? Трябва да се избавиш от комплекса си за малоценност.“
„Ами и пловдивчанина да се вземе в ръце и да си намери работа…“
„Разбирам че пришълеца е гладен и му се работи за смешни пари,за това взима работата,просто сваля стандарта на живот. „
„А ако пришълеца е случайно по-образован и умен от теб ? Какво правим тогава ? Той ли е виновен или ти ?“
„Става въпрос за акъл, а не от кой град си. А и надали си кореняк пловдивчанин, бабата и дядото от Ягодово (пример) той роден в Пловдив и оп вече гражданин става. Ех таз пловдвивска земя благородна! Не трябва да се пипа от чуждо краче, хора от други градове да не работят! Алооо чуваш ли се кретен? Пловдив е в България! Не е друга държава! Хайде стъпете на земята малко и помислете.“
„Таман софиянци се поотърсиха от излишното самочувствие, сега майните го прихванаха, че и отгоре намазаха комплекси. Абсолютно съм съгласен с поста!“
„Аз пък си мислех, че на работа се наема в зависимост от личните качества, а не от местораждането. И го казвам като местен, над когото в служебната йерархия има известен брой „пришълци“.
И между другото, няма по-провинциален манталитет от тоя, който настоява селцето му да си остане чисто и неопетнено от някакви си досадни пришълци. Ако беше истински филибелия, щеше да си много по-космополитно настроен, ама ти не си нито едното, нито другото, нали?“
„Аз съм пришълец от София в Пловдив от 4 години. И семейството както на баща ми, така и на майка ми са отишли в София преди втората световна война, децата ми живеят там, а аз избягах. Харесвам днешен Пловдив, защото ми прилича на моя роден град отпреди 20 години, когато не беше така пренаселен. Според мен проблемът е, че някой хора (не всички), когато отиват в големия град мислят, че никой не ги вижда и започват да изхвърлят боклуците си на улицата, фасовете през прозореца на колите си и въобще се държат така сякаш са за малко и въобще не се интересуват от града. Чакат да дойдат почивните дни, за да се върнат по родните си места и там да харчат парите си. Готови са да работят на половин заплата и работодателите само това чакат. Така се създава настроение между старите жители на града и новопристигналите. Докато в чужбина на повечето места има правила, хвърляш ли боклук – глоба, фас на улицата – глоба, а заплащането е определено и възнагражденията на местните жители не намалява, поради готовността на „пришълците“ да вземат по-малко, напротив местните винаги са с предимство при търсене на работа. Когато правилата се спазват и има санкции за всички еднакво, то хората са щастливи и живеят добре, независимо къде са родени. А иначе, няма страшно, след 10 години и Пловдив ще е милионен град. Обичам Ви мои нови съграждани!“
В Българско, най-характерната фраза е: „Колко печелиш, с какава заплата си“, второто качество е безжалостноста към бедния. Тя е унищожителна с пренебрежението си към несретника. Това не е соц придобивка, това си е в бита на Българина. Щом акълът ти не носи пари, значи че си загубен човек.
Няма по-жестоки експлоататори от Българските работодатели. Ткаа бе и в Соца. Най-експлоатираните и незаплатени бяха моряците според полагания труд, ограбван от сюрия чиновници, които имаха повече права от капитатните на корабите. Капитанът отговаря за милиони долари стока и корабната собственост, за живота на екипажа, а вземаше едва 46 долара на месец плюс една жалка Българска заплата. Така че, това е истината за Тодор Живковия Соц – хвален сега от мнозина. Къде отидоха „спестяванните пари. В бездънния джоб на държавата, при предприятия, които са на дотация, където служители и работници получаваха повече пари от моряците. Въобще, от 1962 година, Тодор Живковата клика обърка финансовата политика.