Повече от 2 месеца след официалното представяне на новата електронна винетка проблемите на потребителите продължават. Има винетки, закупени и валидирани, но за несъществуващи номера. Един от потърпевшите е Станислав Брезин, съобщава БНТ, цитирана от Блиц.

„Казвам се Станислав Брезин и съм тук, ако мога да помогна на всички, които са сгрешили по някакъв начин при въвеждането на регистрационните номера при заплащане на тол таксата. Моят случай, преди две седмици, заплатих 2 такси съответно при въвеждането съм се заблудил и съм въвел грешно и двата номера. Клавиатурата беше на латиница и в бързината, автомобилът ми е София Варна, аз съм ги въвел аналогично на латиница SV, а не CB. Впоследствие се оказва, че нямам валидни винетни такси заплатени реално, а парите са преведени на АПИ. Предположих, че би трябвало да бъде въведено на латиница и така се обърках.Тези винетки са невалидни, но както съм ги въвел грешно излиза, че са валидни, но реално аз нямам винетка“, разказва той.

Оказва се, че Станислав е успял да валидира невалидни регистрационни номера, като е платил годишните винетки за два леки автомобила по 97 лева. Затова решава да си потърси правата на потребител.

„Тръгна ходене по мъките, с телефони от сайта, звънях, всеки ме препращаше съответно при друг служител като съответно ми обърна внимание единствено човек от IT поддръжката. Обясни ми, че няма вариант законово да си върна преведените пари“, допълва мъжът.

Сгрешени данни въведени при закупуване на стикери не могат да бъдат коригирани, нито да бъдат връщани парите за винетки с несъществуващи номера валидирани от системата на АПИ, обявиха от Националната тол система.

„Законодателят ясно е постановил, че отговорност за въвеждане на данните на машините за самообслужване при таксуване на електронна винетка носи потребителя“, уточнява проф. Олег Асенов.

По регламент регистрационните номера в България са с букви, които могат да бъдат намерени и на латиница, затова въвеждането, независимо дали е на кирилица или на латиница трябва да съответства на буквения израз на регистрационния номер. Системата обаче не може да проследи валидността на номера.

„Такъв номер теоретично би могъл да съществува. Включително би могъл да съществува номер и от 6 цифри. Както и сме виждали по пътищата и други интересни номера, които съществуват. Защо обаче потребителят няма възможност да върне сумата пари, ако е сгрешил при закупуването на винетка, както би трябвало да се случи с всяка стока и услуга в рамките на ЕС? Защото това, което заплаща потребителят не е стока и не е услуга. Това е държавна такса, допълва професорът.

Орлин Милков също е потърпевш заради грешка.

„Една буква е сбъркана, последната, от бързане както обикновено се случва. Какво съм написал, вместо М К буквата. Която на клавиатурата мисля, че е съседна. Почерпил съм собственикът на друг автомобил с годишна винетка. Аз естествено, както всички хора в България има начин да разбера кой е човекът и да се разбера с него по някакъв начин, ако мога да се разбера и като не мога и да я анулирам, нищо, че съм си заплатил, явно по този начин“, признава той.

Потърпевшите имат обаче достатъчно чувство за хумор, за да влязат във фазата на шегата, като вече има и вицове за закупуване на чужди винетки.

„Надявам се някой път и мен някой да ме почерпи, с каквото и да е“, шегува се Орлин Милков.

„От 1 милион и 500 в момента имаме докладвани жалби за по-малко от 150 случая, това са докладвани, вероятно има още толкова недокладвани. Но казвам, че за 1 млн и 520 транзакции – 150 случая са по-малко от 0,01 процент“, посочва проф. Олег Асенов.

Този процент от хора обаче, не могат да коригират сгрешената буква, защото законът не го позволява от съображения за сигурност.

„Защото, ако някой овластен да редактира данни, той утре може да редактира, който си иска номер, по който си иска начин, включително да даде право на ползване на автомобил, който изобщо не е заплатил винетка“, уточнява проф. Олег Асенов.

В Националното тол управление е създадена работна група, която анализира всички тези сигнали. Дали са си тримесечен срок за обобщение на ефективността на системата. След това ще предложат на законодателя евентуални решения. Признават, че ако има пропуск, той не е във функционалността на системата, която стриктно следи разписаното в закона.