fbpx

Ново българско изобретение: Инсталация за отглеждане на риба и зеленчуци в затворен цикъл

източник: „Капитал“

Двама учени от Аграрния факултет при Тракийския университет в Стара Загора регистрираха в Патентното ведомство модел на инсталация, с която в затворен цикъл се отглеждат риба и зеленчуци. Според формулата рибите ще се отглеждат в приземния етаж на сградите или на двора, а зеленчуците на покрива. Патентопритежатели са проф. Йордан Стайков и доцент Ивайло Сираков. Целта е инсталацията да се развие и продава за малки и стартиращи компании, има и разработка за по-големи производители.

„Инсталацията е предназначена за селектирано отглеждане на риби, ракообразни, мекотели и водорасли. Тя е интегрирана за отглеждане на нискостеблени растения като цветя, билки, зеленчуци и други. За да я направим, работихме съвместно с наши колеги от университета в Цюрих, Швейцария. Нашият принос е, че създадохме модел с по-добри параметри, адаптиран за българските климатични условия. Постигаме също и по-добра ефективност от използваната електроенергия, предвидили сме възможности за включване на слънчеви панели. По този начин повишаваме икономическата ефективност от дейността на инсталацията“, обясни за „Капитал“ проф. Йордан Стайков, ръководител на катедра „Биология и аквакултура“ в Аграрния факултет при Тракийския университет.

Рибен бизнес за стартиращи компании

Професор Стайков и доцент Сираков са разработили два варианта на своя модел на рибно-зеленчукова инсталация. Единият от тях е за малки и дори за стартиращи компании. Другият е за „напредналите“ в рибовъдния бизнес по-големи компании. „Една малка рибна инсталация от модулен тип е с размери 3 х 10 метра. В нея има 8 цилиндрични басейна за последователно отглеждане на рибата. Инсталацията се строи от термопанели, които се монтират върху предварително подготвен постамент – бетонова площадка. Не се изисква строително разрешение и това улеснява дейността на хора, които искат да имат допълнителен бизнес. Годишното производство, което може да се постигне с този модулен тип инсталация, е около 10 тона риба. Модулното производство на риба позволява да се използва ефективно и частичен капацитет на инсталацията в зависимост от търсенето на пазара. Нашата разработка позволява да се произвежда регулярно риба всеки месец – примерно по 700 – 800 килограма“, обяснява проф. Стайков.

Как излиза сметката

Икономическите разчети на създателите показват, че възвращаемостта на инвестицията в „малка“ рибно-зеленчукова аквапонна инсталация е от 12 до 14 месеца. При месечно производство на риба от 700 – 800 килограма преработените органични остатъци от храната, която се дава на рибите, служат за течен тор на култивираните растителни видове. От всеки килограм използвана храна за рибите се отделят нутритивни вещества, които служат като хранителна база за отглеждане на 8-10 килограма марули или 5-6 килограма чери домати.

Рибите стават готови за продажба средно за около 2.5-3 месеца. Например африканският сом, който е по-лесен за отглеждане и от непрофесионалисти, стартиращи в бизнеса, наддава до 1.2–1.3 килограма за това време. Водата, която е необходима за модулната инсталация, е 1 кубически метър дневно, след като се напълни цялата инсталация. Разходите за електричество са около 2000 лева годишно. Зарибителният материал струва около 2500 лева годишно. Най-големият разход е за храна на рибите – около 22 000 лева за производството на 10 тона годишно. Общите разходи (без труд) не надвишават 27 000 лева годишно. Приходите от продажба на рибата са около 60 000 лева. Чистият доход преди плащане на данъци е около 33 000 лева. Стартиращите компании обаче успяват да достигнат 25 000 – 26 000 лева годишен чист приход от дейността, или около 2000 лева месечно.

Технологичният цикъл на производството на марули е около 35-40 дни при закупен готов разсад. Чери доматите са готови за пазара след около 3 месеца. При производството на зелена салата (маруля) чистият доход годишно достига 1600 лева, а при чери доматите – 2640 лева.

Разбира се, всичко това е условно и зависи от много фактори и най вече пазара и възможността да се реализира продукцията на добра цена.

Първоначалната инвестиция е около 30 000 лева за производството и монтажа на модулната инсталация. „Това е сумата, която калкулираме на бенефициентите по програмата за морско дело и рибарство (2014-2020). Ние правим лицензионни договори, които ще бъдат включени в проектни дейности на компаниите. Но те имат право на 50% субсидия, така че реалните инвестиционни средства на старта са около 16 000 лева. При нормата на възвращаемост ние калкулираме и субсидията. Така че общата инвестиция при модулната инсталация за производство на риба и зеленчуци наистина е около 12 месеца“, коментира проф. Стайков.

Рибен бизнес за големи компании

Екипът на проф. Стайков и доцент Сираков има и проект за големи рибно-зеленчукови аквапонни инсталации, който ще експериментират върху покрива на Тракийския университет. Използва се Експерименталната базата по аквакултури на Аграрния факултет в приземния етаж на университета, където се отглеждат различни видове риби, а върху покрива се изнася оранжерийното зеленчукопроизводство на интегрираната система.

Към научните разработки на Тракийския университет със собствено ноу-хау и със спонсорство се е включила пловдивската компания „Ермакс“. „Създадохме съвместен иновативен център и изпитваме технологични параметри в предоставената от нас техническа база. Университетът дава технологията и идейните проекти, а „Ермакс“ разработва техническите параметри на конкретни инсталации, като например размер на ваната, форма и дълбочина, системите за циркулация и дезинфекция на вода, пречиствателните съоръжения. Тук реализирахме и умни съоръжения, при които управлението на системата може да се осъществява дистанционно по телефона. Това е пилотен проект, който онагледява съвместните ни възможности“, коментира и инж. Бисер Станчев, който е управител на „Ермакс“.

Няма коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Блиц Новини
„Бригадата“ помага на семейство с девет деца

Кадри БТВ Този сезон на „Бригада нов дом“ е обърнат в помощ на многодетни семейства. Такива явно се намират в България, макар да не се срещат често. Хора, които са отдадени на семейството и децата получават и помощ от бригадата. След двойката с шест деца, чийто ремонт проследихме вече, сега …

Блиц Новини
Майката на Митко от Цалапица: Започвам безмилостна борба!

Снимки ФБ и кадри БТВ Удар след удар понася борбената майка на Митко от Цалапица. Вече 8 месеца тя води ожесточена борба със съдебната система, от която иска единствено справедливи наказания за виновниците причинили смъртта на сина й. Атанаска Бакалова има и широката подкрепа на близки и не толкова хора, …

Hell's kitchen
Никол оцеля, ще готви в Хелс китчън

Кадри Нова ТВ Инфарктна за участниците резервация беше тази в последния епизод на Хелс китчън. Като водещи на двете кухни застанаха двама от най-добре представящите се, а именно Никол и Славейко. Борбата бе ожесточена и двата отбора завършиха на 2 секунди разлика. Според правилата Никол трябваше да напусне състезанието, но …

error: Content is protected !!