Новият план на Путин за Балканите: Руска буря в три стъпки

В нов документ на Съвета по външни работи, озаглавен „Дали Западните Балкани са изправени пред руска буря?“, от Брюксел споделят мнение, че новият план на Русия за региона, насочен срещу Европейския съюз и НАТО, се базира на три класически стратегии, предава македонската редакция на радио „Свободна Европа“, цитирана от „Канал 3“.

За разпространението на своето влияние в страните от Западните Балкани Москва включва в своя план усилията за цялостно прилагане на три класически стратегии – „разделяй и владей“, привличане на елитите и използване на нереалистични очаквания.

Това е заключението на глава „Московски стратегии“ от последния доклад на Съвета за външни работи, в който се предупреждава, че Москва и тази година ще продължи своята пропаганда за прекратяване на отношенията на Запада с Балканите, въпреки засиленото отваряне както на НАТО, така и на ЕС към страните, желаещи членство в двете западни организации.

Стратегия 1: „Разделяй и владей“

В помощ на първата стратегия на Русия – „разделяй и владей“ – е фактът, че историческите, етнически и икономически съперничества на Балканите са съществували винаги – от разделянето на Босна на три части, през изострените отношения между Косово и Сърбия, до „спорадичните бунтове“ на част от етническото албанско население в Македония.

Според изявления на служители в Министерството на външните работи в Москва, на чиито изявления се призовава авторът на доклада, „в подобна ситуация, в която има много възможности за сблъсък между страните, руснаците не трябва много да се притеснява да работят“.

„Москва често флиртува с всички на Балканите. Например, на сърбите за Македония казва, че е малко повече от клиент на ЕС и САЩ, а в същото време на македонците им говори, че Македония е под заплаха от американските планове за Велика Албания. Независимо от това дали някой вярва в това на местно ниво, такива идеи се събират и се използват от местни националисти като бившия популистки лидер Никола Груевски „, се казва в доклада от Брюксел.

Украинският дипломат Олександар Левченко, който е признат като добър познавач на руските действия на Балканите, още миналата година в интервю за Радио Свободна Европа предупреди за намеренията на Путин на Балканите.

„Дестабилизирането на този регион е сред интересите на Путин, за да може след това той да се представи като миротворец. Той идва, разпалва война, а след това се показва като фактор, като заявява, че е готов да преговаря със Запада, с Америка, за да реши ситуацията“, коментира Левченко.

Стратегия 2: Спечелване на елитите

Втората стратегия на Москва е да спечели елитите в страните от региона, особено политическите. Според твърденията в доклада, Кремъл вече демонстрира щастие от подкрепата, която оказва „само на заинтересованите елити, които се борят срещу международния натиск, като ВМРО-ДПМНЕ в Македония или сепаратистите на Милорад Додик в размирната Република Сръбска”.

ВМРО-ДПМНЕ вече не е на власт в Македония, но затова пък, както се казва в доклада, руската подкрепа и подкрепа за Милорад Додик е доказана, и то не само чрез досегашните шест лични срещи с Владимир Путин.

Авторът на доклада очаква Москва да продължи да подкопава лидерите и движенията, които са проевропейски ориентирани, а това – както се твърди в анализа, може да насърчи руските компании да се преместят директно в региона, който влиза в интересите им, „или много по-вероятно е да продължат да действат от там, където са сега, и да търсят местна подкрепа.

„Трябва да внимавате с руския инвестиционен капитал, който влиза в страните. За съжаление този капитал винаги се използва за разузнавателни цели“, предупреждава Левченко.

Стратегия 3: Използване на нереалистични очаквания

Третата стратегия на Русия – Използване на нереалистичните очаквания – се основава на вярата на Москва в предположението, че през следващите няколко години на Балканите ще се отворят големи възможности за популистки партии, а с това и на руски „дяволи и пакости“, е заключението, което се съдържа в доклада.

Това е стратегия, която използва не само често наивните амбиции на балканските страни за членство в ЕС, а също така и доскоро непретенциозните сигнали от Брюксел за това колко много иска да приеме страните от Балканите в своето ято.

„Извънредна ситуация като тази, която се създава с опитите на Словения да отлага черногорското и сръбското членство в ЕС, са благодатна почва за Русия. Благоприятна ситуация за Кремъл ще бъде и тази, в която страните-кандидати за членство в Съюза не започнат преговори за присъединяване, въпреки постоянния икономически напредък.

Тогава Москва ще използва всичко това като доказателство за твърденията си за периферността на Европа и за слабия интерес на ЕС към региона“, предупреждава авторът на доклада.

Партньори в регионални пукнатини

Според анализа в доклада на Съвет за външни работи, очаква се Москва да продължи своята пропагандна кампания за охладняване на отношенията между Запада и Балканите, възползвайки се политически и икономически от пукнатините в региона.

Русия вероятно ще разшири усилията си да се свърже с официални институционални, социални и политически съюзници и да създаде, както се казва в доклада „отхвърлени хибридни играчи“.

Председателят на комисията за европейска интеграция на сръбския парламент Ненад Чанак, в интервю за Радио „Свободна Европа“ заяви, че регионът е изправен пред все по-агресивна руска пропаганда, и че цялата външна политика на Москва е фокусирана върху поемането на ролята на преговарящ за бъдещето по отношение на ЕС.

„Миналата година Русия отдели 1 800 000 000 евро (един милиард и 800 милиона) за пропаганда в Европа и особено на Балканите. С други думи, стигна до ситуация, в която руската пропагандна машина създава рамка за действие на руските служби в тези пространства“, алармира Чанак.

„В Черна гора, например, Москва се надява, че ще се възползва от съюза между местните православни славянофили, паравоенната „Балканска войска“ и руския рокерски клуб „Нощни вълци“, се казва в доклада.

На Балканите се разпространяват и руски медийни операции, предупреждава авторът на доклада, и добавя, че „агенцията „Спутник” има непропорционално влияние в региона, и че Москва се е опитала да финансира и журналистически редакции с политически възгледи, близки до дневния ред на Владимир Путин“.