Нова тв ни води в едно село, което никой никога няма да открие на картата. На пръсти се броят хората, които знаят как се стига до село Шипка в Родопите. Дотам пътища няма, ток няма, канализация няма, а дивите животни са със стотици повече от хората. Село Шипка е домът на Румен, който никога през живота си не е имал ток, телефон, течаща вода, лекар. Живее с жена си Надежда и сина си Росен. Най-близкото населено място е на минимум 7 часа път и то по опасна скална пътека. Румен и жена му имат контакт с други хора само 2-3 пъти годишно и то през топлите месеци. А синът им знае как да се бие с мечките, които идват нощем на гости и как да пази родителите си и овцете от вълците…

“Това е Ничия земя, ама наистина ничия. Позакърпената къща е последната обитаема от 70- те години. Няма табели и пътища, които водят до тук, само няколко кмета знаят, че в нищото живуркат три души, но дали все още са живи – не знаят. Румен, съпругата и синът му живеят на място, което отдавна е заличено от картите, от света и от живите. Ядат животните, които отглеждат, пият вода от изворите в района, ако не са пресъхнали, както става през лятото. Къпят се рядко, евентуално с дъжда. Старостта ги притиска като изгладнял вълк през нощта и бавно гризе костите и изпива очите им до освирепяваща болка.

Обявление, което се ангажирахме да отправим – хората, които танцуват в ливадата и са ходили на ресторант преди 50 години, всъщност отчаяно имат нужда от помощ! Трябва да бъдат преселени в човечността. Те се молят да могат да живеят някъде, където просто няма диви животни. Тримата работят за 30, готови са да нямат ток и вода, но да имат покрив. Могат и сами да си го построят. Знаят как да се пазят от най-лошото, но не знаят как да чакат хубавото. И как да го имат. Някой трябва да намери път към тях. Някой, който не се страхува от мечки да ходи в гората. Те ще му помогнат да ги изведе. И коприва ще му наберат, и мляко ще дадат, и всичкото си даване ще харижат срещу само още малко старини…”