В Закона за гражданската регистрация ясно е казано: „Бащиното (и респективно фамилното) име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето“, пише Десант. Изключение се допуска, когато „собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите“.
В последните години обаче, дори името на бащата да си е съвсем нормално – Петър например, масово родители държат да записват децата си без типично българските окончания – Ивелина Петър Николова да речем.
Тази мода, особено в по-големите градове, напоследък добива епидемични размери. За целта родилките попълват молба в АГ отделението и решават проблема. Детето е „спасено“ от окончанията, идентифициращи го по име като българче.
В дискусии по темата в социалната мрежа „Фейсбук“ майки споделят, че акушерки са ги посъветвали да пишат в обясненията си, че детето ще живее в чужбина, затова държат да е такова името му.
Родителите се възмущават защо да не могат сами да определят какви имена да носи отрочето им; че всеки трябва сам да си решава и т.н. И ако някой се опита да защити българските окончания, се нахвърлят върху нещо, че бил от „масата, която осъжда всичко различно“!
При положение, че има ясен закон по въпроса, тези дискусии са напълно излишни. Но „неразумните юроди“, както би ги нарекал Паисий тези българи, очевидно съществуват и днес и са готови да се отрекат от всичко българско и родно, само и само да са модерни.
Явно и днес немалко са хората, които се поддават на криворазбраната цивилизация и са готови да изгубят националната си идентичност, за да се чувстват граждани на света. Но човек може да е космополитен и без да се отказва от родовата си принадлежност. Не ли?
Не можем да го кажем по-добре от Добри Войников, който е нарекал своята творба „Криворазбраната цивилизация“… „смешна позорищна игра“!
В предговора си към пиесата възрожденецът изтъква: „А в душевно отношение тази к р и в о р а з б р а н а ц и в и л и з а ц и я има други хубости, други следствия: уважението към вероизповедните обряди много пътя е заместено с насмешни подигравки; почестта към старите – с презрение; учтивостта към нежния пол – с безочливост; срамът – с необюздана смелост. Гражданска добродетел, човеколюбие, братска любов, състрадание, социална привързаност: сички тия са избърсани из речника на мнимообразования…
У младите народи почти сичко върви по-скоро по подражание, отколкото по систематично изследувание. Много пътя най-добрите, най-нравствените начала са заети наопаки, разбрани накриво. От това и вместо морал или благонравие в тях са вгнездява деморализация, разврат; вместо искреност, братска любов и привязаност – гърдост, презрение и ненавист; вместо задружност и съгласие – раздор и разединение; следователно вместо развитие – затъпление и заблуждение. А заблуждението спира напредъка на душевното развитие и образование“.
Кой ти обаче да чете стари мъдрости…
Родоотстъпници. Срам и позор
А ОБРЪЩЕНИЕТО КЪМ ХОРАТА НА МАЛКО ИМЕ НЕ Е ЛИ С ОКОНЧАНИЕ -Е? ДНЕС ЕДНА МАЙКА КАЗВАШЕ НА ДЕТЕТО СИ „КАМЕН“, „КАМЕН“. КАКВО ИСКАШЕ ДА ПОКАЖЕ С ТОВА?
АМИ АКО СЕ КАЗВА ИВАН, ПЕТЪР, СТОЯН – ЩЕ ЗВУЧИ ЛИ ПО НАШЕНСКИ? МИСЛЯ, ЧЕ ЩОМ СА БЪЛГАРСКИ ИМЕНА И ОБРЪЩЕНИЯТА СА СЪОТВЕТНИТЕ. НО КАКВО САМОЧУВСТВИЕ И УСЕЩАНЕ ЗА СОБСТВЕНА ЗНАЧИМОСТ ПРИТЕЖАВАТ НЯКОИ ХОРА, НЕ Е ЗА ВЯРВАНЕ. ПОВЯРВАЙТЕ МИ, ВСЯКА ДЕМОНСТРАЦИЯ НА ОТРИЦАТЕЛНИ ЧОВЕШКИ КАЧЕСТВА САМО ВИ ПРАВИ ДА ИЗГЛЕЖДАТЕ ПО-ЖАЛКИ В ОЧИТЕ НА ХОРАТА. АКО ЩЕ ДА ЖИВЕЕТЕ НА ДРУГА ПЛАНЕТА. ЩОМ НЕ ВИЖДАМ ЧОВЕШКОТО – УСМИВКАТА, ДОБРОНАМЕРЕНОСТТА, ЗАКАЧЛИВОТО ПЛАМЪЧЕ, ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНОСТТТА КЪМ ДРУГИЯ, ДОБРИТЕ ЧУВСТВА – НЕ МИ СЕ ХВАЛЕТЕ С НИЩО.
И ако се казва Анелия, например, Анелийо ли трябва да й казваш, за да не звучиш претенциозно? Или на Мария – Марийо? На мен това ми звучи грубо. Значи преценка за човека си правим на база това, дали спазва звателния падеж. Повърхностно, наистина.
Аха, значи родоотстъпници са тези хора, заради това как записват вторите имена на децата си. Според мен е безумие да дефинираме едва ли не принаглежността си към българската нация според това, какво ни е името – че много от имената ни произлизат от гръцки такива!? Тази принадлежност е много, много повече от едно име.
Българските имена трябва да звучат по български. И е добре да са български. Не мога да си представя да питам някой как се казва и оня да ми каже ПЕТЪР ИВАН СТОЯН. Или Мария Георги Петър. Не ви ли звучи идиотски
От неуки хора и дупедавци, аман! Комплексарска история!! Връщаме се 1000години назад! Народ, който е най-древен в Европа, няма самочувствие! Ама КОЙ да чете книги?!?!
Простотияя, простащина, чалга и първенющина !
Ами, аз не съм съвсем съгласна.Когато детето трябва да вземе за презиме името на майката не винаги ми харесва окончанието -ова.Мария Райнова Петрова не ми звучи по-добре отколкото Мария Райна Петрова.
Криворазбраната цивилизация! Жалко и трагично /ако не се касаеше за Родината, щеше да е смешно/! А да не говорим и с какви чужди имена кръщават децата си…Една майка повтори много пъти името на детето си на детската площадка, видимо горда: „Нейтън, ела бе момче; Нейтън…., Нейтън…., Нейтън…“ Да чуят простосмъртните, какво модерно име му у е избрала на отрочето! Трагикомично!
До средата и втората половина на ХVІІ век българите не са имали фамилни имена, а са носели имената на бащите си, но без окончанията -ОВ и -ЕВ. Например: Петко, син на Стоян или направо Петко Стоян. Имало е и прякорни имена или свързани с професия, но те са били образувани по същата схема. Например Йован Ковач. Имало е дори имена, прозлизащи от топоними: например Брезика Дунав, Радой Ихтиман, Йовица Вардар, Тошо Пирин, Балкан (Балган).
Фамилоподобни имена са се срещали още през ХV век в югозападните български земи (Македония и части от Албания), но те са завършвали на -ИК, като е трудно да се отличат от личните имена с такова окончание. Например при Петко Стояновик (но не и сръбското Стоянович) личи, че Стояновик е бащино име, но например при име като Божик това е трудно да се установи.
Имало е още един вариант – бащини имена, завършващи на -ИН. (Имам стари документи за нашия род и мога да потвърдя, че прадеди са имали фамилни имена с окончание -ИН, а не -ОВ, -ЕВ.
Фамилните имения на -ОВ и -ЕВ започват да се появяват масово чак към началото на ХVІІІ век.
Българският език винаги се е променял и ще продължава да се променя.
Ами ако е момче – Георги Мария Иванова ли ще бъде?
Излишните хора са хоросан или тор за чуждите нации!
Те на нас не са ни необходими!
Нека Те да се самообозначават!
ЗА да не ги бъркаме ние….!