show.blitz.bg

Виждали сме Нети неведнъж на театралната сцена, където играе със замах и солидна доза артистичност. Познаваме възможностите й и на музикалния подиум – не само като солова певица, но и в дует с житейската си половинка Дони. Малцина знаят обаче, че Антоанета Добрева, както е цялото име на актрисата, е готова на почти всякакъв род крайности в професията си, стига да се увери в това, че е изпълнила перфектно задачата си. От някои крайности на човек може веднага да му настръхне косъма…

„Стигала съм и до други ексцесии, включително съм си бръснала главата напълно заради някакъв опит в театъра. Но към днешна дата това, честно казано ми се струват някакви младежки опити да намериш средния път. Няма нужда да се стига до крайности, за да можеш да изиграеш нещо. Но това го мисля едва сега. Реалният ни живот не трябва да страда от живота на сцената”, добавя актрисата.

Според Нети във всяка пресъздавана роля артистът трябва задължително да влага душа и сърце, защото иначе няма да се получи. Гледа на тях като на нови и нови предизвикателства. Само че рядко си слага лимит на възможностите.

„Когато бях по-малка съм стигала до всякакви крайности, но най-сериозната, за която се сещам бе преди време. Исках да стигна до усещането за делириум, за това да припадаш. Ставаше дума за един откъс от моноспектакъл, който трае около 10 минути.

Не ядох една седмица нищо, вследствие на което ми беше лошо,

припадах, имах халюцинации, но изиграх достоверно сцената”, връща лентата не много назад Нети. И макар днес тя да е далеч по-уравновесена в професионален план, стремежа към съвършенство е все така наличен.

Приемат я в театъра след няколко разказани вица

„Когато завърших 7-ми клас в 22-ро училище, за първи път тогава се проведе изпит за театрална паралелка. Беше първата такава в България с много тежък изпит – от цяла седмица. Децата бяхме наистина много. А аз осъзнах, че искам с това да се занимавам в момента, в който прочетох в списъка какви неща предлага това училище, както и условието, че от теб не се изисква нищо, освен да се явиш на изпита по актьорско майсторство, в случай че си се спрял на него.

Комисията изискваше да няма подготовка.

Отидох на първи кръг, разказах няколко вица”, разказва с усмивка Нети. И добавя: „Продължих и в следващите кръгове, които бяха доста по-трудни. Взеха ме и оттам тръгна всичко. Паралелката ни разполагаше с театър в Столична библиотека, където всяка вечер играехме. Като се качих на сцената и вече нямаше спиране. Не е като да пееш в хор, където гласът ти се слива с останалите. Съвсем различно е да излезеш сам, да играеш и едновременно с това да пееш. Тогава разбрах, че актьорството е за мен и с това искам да се занимавам”.