_{Геоложка карта на околностите на кратера Гейл с отбелязани разломи с различна природа. Independent confirmation of a methane spike on Mars and a source region east of Gale Crater, Marco Giuranna et al.}

Тази ситуация е предмет на голям брой изследвания, някои от които се опитват да отпишат откриването на метан като грешка, а други предлагат възможности за неговия произход, както свързани с активността на живи организми, така и абиогенни – несвързани с живи организми. Въпреки някои положителни резултати, получени от различни групи, научната общност и досега е разделена – някои учени все още считат доказателствата за наличието на метан за неубедителни. Сред причините за скептицизма се посочват възможните причини за замърсяване, недостатъчна спектрална разделителна способност на инструментите или шум в данните, които не позволяват недвусмислени заключения. Като цяло има редица наблюдения, които не са регистрирали метан, както и много измервания, които улавят неговото присъствие, но нито един от резултатите не е потвърден независимо.

Работата, ръководена от Марко Джурана (Marco Giuranna) от Националния институт по астрофизика в Италия, описва резултатите от работата на спектрометра на борда на апарата Mars Express. Това устройство може да работи в няколко режима на насочване, включително наблюдение в надир (противоположно на зенитната точка, т.е. право надолу) и в режим на проследяване за определена област. Всички предишни оценки на концентрацията на метан, включително първите, направени от орбита, са направени в режим на наблюдение към надир. В това проучване са обработени за първи път, данните в режим „проследяване”, събрани през 2012–2014 г., което приблизително съответства на 20-месечни измервания на концентрацията на повърхността на планетата с инструментите на марсохода Curiosity. Авторите отбелязват, че наблюденията в този режим са подходящи за търсене на метан, тъй като те позволяват да се получат няколкостотин спектъра от един регион за кратък период от време.

_{Моделни вероятности за емисии на метан в различни райони в близост до кратера на Гейл.  Independent confirmation of a methane spike on Mars and a source region east of Gale Crater, Marco Giuranna et al.}

Инструментът е успял  да фиксира пикова концентрация на метан от 15.5 ± 2.5 милиардни от 16 юни 2013 г., т.е. ден по-късно от първите измервания на Curiosity, които показват локална концентрация от 5.78 ± 2.27 милиардни части. Общо, това съответства на 39-54 тона от съединението на площ от 49 хиляди квадратни километра.

По този начин за първи път бе направено независимо потвърждение на измерванията, направени от друг инструмент. През останалата част от периода на наблюдение от почти две години не е имало други случаи на присъствие на метан в кратера Гейл, където се намира Curiosity. По време на следващия период на регистрация на метан в близост до повърхността наблюдения от орбита не са правени, а по-нататъшните едновременни наблюдения показват последователно липсата на забележими концентрации на метан.

Авторите също така се опитват да определят възможната област, от която идва метан. Те разглеждат само хипотезата за освобождаване на газ от повърхността и не извършват анализ за други случаи като въвеждането на метан от малка комета, както се предполага в някои изследвания.

_{Карта на околностите на кратера Гейл. Точките маркират зоните под повърхността на големи концентрации на воден лед. Independent confirmation of a methane spike on Mars and a source region east of Gale Crater, Marco Giuranna et al.}

Комбинираната обработка на орбитални и данни, събрани от повърхностността, както и резултатите от моделирането на атмосферната циркулация, позволиха да се изолират вероятните зони на газови емисионни – те са разположени на юг, изток и североизток от кратера на Гейл. Геоложкият анализ, като се вземат предвид известните механизми за появата на метан на Земята (изтичане от всякакъв вид разломи) и подробните карти на повърхността на Марс, направиха възможно установяването на най-правдоподобния регион.

Оказа се, че е на изток от кратера, където плоските възвишения Aeolis Mensae преминават във формацията Medusae Fossae. Предишни проучвания показват наличието на големи количества лед в земята в близост до повърхността в този район – именно подобни находища на лед с хванати в него газови мехурчета преди са посочвани като възможен източник на метан.

_{Метанът може да бъде произведен чрез биологични и геоложки процеси (илюстрирани по-горе), така че неговото присъствие не е окончателен знак за живот. Но може да насочи учените в правилната посока къде трябва да го търсят. Kредит: ESA}