На 28 юни рожден ден има Георги Първанов.

Георги Седѐфчов Първанов е 3-ти президент на Република България, между 22 януари 2002 (преизбран през 2006 г.) и 22 януари 2012 г., по образование историк. До избирането му за президент Първанов е народен представител и председател на Българската социалистическа партия (1996 – 2001). От 2012 до 2014 отново е член на БСП. На 7 март 2014 е изключен от партията, като през същата година създава партията АБВ.

В комунистическа България Георги Първанов работи като научен сътрудник – историк в Института по история на БКП към АОНСУ, както и за други ключови за комунистическата държава ресори. Георги Първанов е бивш сътрудник на Държавна сигурност, където набира информация по Македонския въпрос.

Георги Първанов е роден на 28 юни 1957 г. в с. Сирищник, община Ковачевци, област Перник. Израства в съседното село Косача. По-късно родителите му се местят в Перник, където през 1975 г. завършва математическа гимназия.

През 1981 г. се дипломира в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 1981 г. постъпва на работа в Института по история на БКП като научен сътрудник, като през 1988 г. защитава докторска дисертация по история на тема „Димитър Благоев и българският национален проблем 1879 – 1917“ и от 1989 г. е старши научен сътрудник. През периода 1992 – 1996 г. е директор на Центъра за исторически и политологически изследвания към ВС на БСП.[1]

Автор е на монографии и книги – „От Бузлуджа до театър ‘Корона’. Един опит за нов прочит на страници от социалдемократическия период на БСП“ (1995); „Българската социалдемокрация и македонският въпрос в края на XIX век до 1918 г.“ (1997), „Преди и след Десети“ (2001), и десетки научни статии.

Георги Първанов е член на БКП от 1981 до 1990 г. Впоследствие членува в новосъздадената БСП до 2001 г.[1]. През декември 1989 е сред учредителите на националистическата организация Общонароден комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ). На 40-ия конгрес на БСП (декември 1991 г.) е избран за член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет. На 41-ия конгрес на БСП (3 – 6 юни 1994 г.) е избран за заместник-председател на ВС на БСП. На 42-ия извънреден конгрес на БСП (21 – 23 декември 1996 г.) е избран за председател на ВС на БСП. На 43-ия (1 – 2 май 1998 г.) и на 44-ия конгрес на БСП (6 – 7 май 2000 г.) е преизбран за председател на ВС на БСП. Напуска БСП след избирането му за президент на България през 2001 г. и възстановява членството си през 2012 г. след изтичане на втория му президентски мандат.

На 7 март 2014 Националният съвет на БСП изключва Георги Първанов от БСП заедно с Румен Петков, Евгений Желев, Росица Янакиева, Ивета Станкова–Пенкова и други членове на НС на БСП.

Същата година Първанов учредява нова партия под името: Алтернатива за българско възраждане, широко известна със съкращението АБВ, чийто председател е до 2017 г.

При изборите за президент през 2001 г. за фаворит е смятан дотогавашния президент, Петър Стоянов, спечелил убедително предходните избори и с одобрение от над 50% според някои проучвания, а Първанов се очаква да е втори. При един от публичните дебати обаче, Стоянов представя компромат за друг десен кандидат, Богомил Бонев, което впоследствие се оценява като политическа грешка, която се очаква да отнеме гласове и от двамата. [3] Според много наблюдатели именно този компромат става причина за загубата на Стоянов на изборите.

На балотажа на 18 ноември 2001 г. Първанов, който е подкрепян и от ДПС, успява да убеди 54,13% от гласоподавателите и да се наложи над Петър Стоянов. Избран е за президент на Република България в екип с Ангел Марин за вицепрезидент. Първанов и Марин полагат клетва на 19 януари и встъпват в длъжност на 22 януари 2002 г. Обещава да бъде „социален президент“.

През 2007 г. във връзка с разкритието, че Христо Марински (член на комисията Андреев и по-късно съветник на Първанов в ролята му на президент) е бил в резервния щат на КДС, Методи Андреев казва, че заради Марински не са провели процедурата при кандидатирането на Първанов за първия му мандат, защото тогава Марински е поставил под съмнение изпълнението на тогавашния закон.

На 5 март 2008, няколко дена след пожара във влака София – Кардам, в регионалния вестник „Струма“ излиза информация, че на 1 март Георги Първанов е бил на специално организирана за него ловна дружина в околностите на Симитли. В отговор на официално запитване, президентството първоначално отрича, но по-късно уточнява, че президентът е бил в Симитли, но не на лов. Депутатът от БСП Стоян Проданов потвърждава, че той самият е бил на хайка за лов в Симитли. На въпроса дали е бил в компанията на президента той отговаря: „Дори и да знам, не ми е работа да давам информация дали президентът е бил“.

Според Правилника за приложение на Закона за лова организирането на хайки за вълци е забранено в периода от 1 февруари до 30 септември

Преди официалната си визита в Узбекистан от 24 до 26 ноември 2003 с официална цел „стимулиране на търговско-икономическите отношения между двете държави“ , Първанов посещава на 7 ноември 2008 Нуратинския държавен резерват (Нуратинский заповедник) . Първанов отстрелва архар, вид, класифициран в Червената книга като „почти застрашен“, според информация съобщена от руски сайтове през 2008 . Администрацията на президента нито отрича, нито потвърждава случая:

„По време на посещението си в Узбекистан президентът Георги Първанов е следвал предложената му от домакина програма и през цялото време на визитата е бил придружаван от министър-председателя на Узбекистан. “

По-късно (март 2010), на пресконференция свързана с предложението за импийчмънт, Георги Първанов заявява, като отговор на зададен въпрос, „не съм убил архар“

. На 1 юни 2010 Фергана.Ру отново повдига темата за отстрелването на архара след направено журналистическо разследване и съобщава, че президентът е пристигнал в Аяркул (в щраусова ферма за ВИП-гости там), където е бил охраняван от няколко стотин полицая и още при пристигането му за разгрявка са пуснати 40 питомни зайци, по които Първанов стреля. За два дни трасето Джизак-Фариш е било затворено. На следващата сутрин Първанов с още 12 българи посетил таджикското село Хает, Фарширски район, с което впечатлил местните, които по-рано не били удостоявани с подобни височайши визити. Според чиновник от Нуратинския държавен резерват това било заповед от високо (министър-председателя Мирзияев) и те не са били в състояние да направят каквото и да било.