Ибро Лолов е български акордеонист, изпълнител на народна музика. Роден е 20 април в София и от малък е закърмен с народна и градска музика. Започва да свири на акордеон от 11-годишна възраст, първите му изяви са по софийски кръчми и кафенета. Израснал е в музикално семейство – баща му Лоло Найденов е свирил на кларинет в Кореняшката група.
Любовта му към българската народна музика и срещата с музикалния редактор в БНР – Георги Бояджиев определят пътя му на професионален музикант. През 1953 година прави първите си записи с народен оркестър в Радио София. Паралелно със звукозаписната дейност Ибро Лолов развива активна концертна дейност, пътува из цялата страна, има концертни турнета в чужбина (Балканите и Западна Европа).
Работил е с популярните народни певци Атанаска Тодорова, Борис Машалов, Мита Стойчева, Костадин Гугов, с именитите свирачи Петко Радев, Младен Малаков, Диди Кушлева. През дълголетния си творчески път Ибро Лолов е печелил различни награди и конкурси (особено цени лауреатското си звание от Световния музикален фестивал “Сърцето на акордеона”, Франция, 1983 г.). Освен българска народна музика, Ибро Лолов изпълнява балканска (сръбска, гръцка, румънска) и циганска музика (негови са някои от най-популярните цигански песни в България, записани с Николай Гърдев – “Лено Магдалено”, “А бре, чичо”, “Кошничарка”, както и хитовите инструментални танци – Софийски, Булчински, Момински).
Самият Ибро Лолов определя изпълнителския си стил като “шопски стил”, “темпераментна музика”, “стакатно свирене”. Особено цени равновесието в изграждането на музикалната форма, за която казва: “коляно от коляно, така според него, се ражда хорото”. Умира внезапно на 13 септември 2015 година в София.
Първото му записано хоро е Филиповското, а през следващите десетилетия записва и други хора̀, превърнали се в “хитове” на българската народна музика: Шопско, Кюстендилско, Пазарджишко, Радомирско, Добруджанско, Македонско, Сатовчанско и др.
