кадри: Бтв

Този декември Националната библиотека „Кирил и Методий” отбелязва 140-годишния си юбилей.

Един от най-дългогодишните ѝ служители представи специално за Бтв малка част от най-древното наследство във фонда ѝ от над 2 млн. книжни екземпляра.

Почти век и половина Националната библиотека пази най-ценното ни наследство. Най-старата културна институция у нас е домът на знанието за миналото и надеждите за бъдещето, изписани в милионите книги. В библиотеката от 32 години работи Бояна Минчева, която признава, че книгите и ръкописите са нейния живот.

„От самото изписване на текста през украсата, съпровождаща текста, до обкова, който вече покрива книжния кодекс, минава много време и оставят труда си много майстори. Всеки един има своята ценност, уникален е по един свой начин, носи духа и чертите на книжовниците или книжовника, които са отговорни за неговата поява”, казва Бояна Минчева, ръководител на отдел „Ръкописи и старопечатни книги”.

Голяма част от най-древните съкровища на Националната библиотека са дарения от интелектуалци и общественици и са под нейния покрив от създаването ѝ преди 140 години.

При самото основаване на библиотеката е била отправена покана към нашето общество и към всички съмишленици и народи, подкрепящи новосформираната българска държава, да съдействат по всякакъв възможен начин за попълването на нейните фондове и колекции.

Тогава сме свидетели на много интересни дарителски жестове. Сред тях е и екземплярът от най-старата печатна Библия на Църковнославянски език от 1581 г. Историята обаче е заличила името на човека, направил едно от най-ценните дарения за библиотеката.

Сред големите богатства в колекцията са и над 1500 славянски ръкописи и стотици на гръцки език.

Тежките условия за книгите през вековете не изтриват най-важното – думите. Единствено те – знанието за миналото и историята, отварят пътя към бъдещето и мечтите за него. Когато държим в ръце скъпоценните антики, осъзнаваме значението им за живота ни днес и богатството, което носят.