Източник nauka.offnews.bg

Ако някога е имало някакво съмнение, че Фреди Меркюри е имал огромен талант, трябва да се знае, че и науката е доказала, че е имал уникални вокални данни.

Резултатите от проведеното изследване от група австрийски, чешки и шведски учени е публикувано в петък в списание Logopedics Phoniatrics Vocology.

Учените не биха могли да потвърдят носещата се мълва, че диапазонът на Меркюри обхваща четири пълни октави, но откриват някои интересни подробности за широтата на гласа му, разказва музикалното издание Consequence of sound.

От една страна, въпреки че, Фреди е известен до голяма степен като тенор, той е по-вероятно баритон. Те основават това предположение на анализ на шест интервюта, които показаха средна  основна честота от 117.3 Hz. Това, съчетано с непотвърденото доказателство, че Меркюри е отказал оперен дует, защото се е страхувал фенове да не разберат, че е баритон, доведе до заключението, че певецът е достатъчно талантлив, за да излезе от своя основен диапазон.

Вярно е, че без обекта на проверка, изводите на изследователите са до голяма степен непроверими.

Водени от Кристиан Хербст (Christian Herbst), учен от Университета на Виена, учените анализират всичките 23 налични записи на Queen, отбелязва Fox news.

За да се доближи до истината обаче екипът помолил професионалния рок певец Даниел Зангер-Борх (Daniel Zangger-Borch) да имитира гласа на Меркюри. Учените заснемат ларинкса му с 4000 кадъра в секунда, за да разгледат как точно фронтменът на Queen прави тази емблематична дрезгавост и потресаващо вибрато. Те открили, че той вероятно е използвал субхармоника, певчески стил, при който вентрикуларните гънки вибрират заедно с гласните гънки. Повечето хора никога не говорят или пеят със своите вентрикуларни гънки, освен тувинските гърлени певци, така че фактът, че популярният рок вокалист вероятно се е занимавал със субхармоника е доста невероятен.

Нещо повече гласните струни на Меркюри просто се движат по-бързо от тези на другите хора. Докато едно типично вибрато се колебае между 5,4 Hz и 6,9 Hz, акапелните записи на Меркюри очертават „изненадващо висока средна скорост на честотна модулация (вибрато) от 7,0 Hz, достигайки границите на вокална тремор.“

За да се анализира научно, се приема стойността на идеалната синусоида на вибратото за 1, което е доста близо до положението, където е известният оперен певец Лучано Павароти. Стойността за Меркюри е средно 0.57, което означава, че вибрациите в гърлото му са достигани дори от Павароти.

„Тези черти, в комбинация с бързото и неравномерно вибрато, са помогнали да се създаде ексцентричния и пищен стил на пеене на Фреди Меркюри“, пише Хербст.

В пълното изследване може да се прочетат още подробности, но заключението е ясно от самото начало: Фреди Меркюри имаше глас, различен от всеки друг рок-вокалист, което го прави един от най-уникалните певци и сценични изпълнители на всички времена.