profit.bg

Напитката, която започва своята история още през XVI век, днес е известна като „гръцко кафе“ в Гърция и Кипър, „босненско кафе“ в Босан и Херцеговина, „арменско кафе“ в Армения, „арабско кафе“ в Близкия изток и „турско кафе“ в Турция, Сърбия, Хърватска, Албания и България. Преди почти 500 години обаче тя е била позната просто като „кафе“.

Стимулиращият ефект на черното питие обаче бързо набира популярност из цялата Османска империя и в началото на XIX век тя вече се среща навсякъде – от тесните улици на източноевропейските градове до равнините на Персия. Малко хора обаче са наясно, че именно кафето, което се превръща в един от символите на Ориента, всъщност допринася за краха на Империята на султаните, пише The Economist.

Кафето се появява в Османската империя по времето на султан Сюлейман Великолепни с помощта на един от неговите доверени хора, назначен за управител на територията на днешен Йемен. Там той попада на „енергийната напитка“, наричана от местните „каава“ и решава да я занесе в двореца в Истанбул. Там тя се превръща в истински хит.

По-късно в двореца е назначен специален „кафеджи уста“, или майстор на кафето, който разполагал с десетки помощници и лично надзиравал процеса по изпичането и смилането на зърната от сорта арабика. Фината текстура, която наподобявала днешното еспресо, се варяла в медени съдове, известни като джезвета.

Напитката се сервирала в малки порцеланови чаши. Легендата гласи, че за да неутрализира горчивия вкус на кафето, една от съпругите на Сюлейман, Хюрем Султан, го пиела с чаша вода и парче турски локум.

По онова време не всички били съгласни с масовата консумация на стимулиращата напитка, а някои висши духовници дори изрично забранявали нейната употреба. Това обаче не успяло да намали нейната популярност. Първото публично кафене е отворено през 1555 година в Истанбул от двама сирийски търговци. Само след няколко години всеки шести магазин по улиците на Истанбул предлагал кафе на своите посетители. Черното питие достигнало и до най-отдалечените кътчета на империята.

Кафенетата дали възможност на поданиците на султана да се събират на различни места, освен по домовете, джамиите и пазарите. Те се превърнали в центрове на социализация, обмен на новини и забавления. По-образованите граждани изчитали на глас новините от вестника пред останалите присъстващи, еничарите (елитните военни части на Османската империя) планирали своите бунтове против централната власт, държавните чиновници обсъждали дворцовите интриги, а търговците разпространявали слухове за предстоящите войни.

А по-необразованата част от населението (която всъщност била огромно мнозинство по онова време) слушала всичко това и влизала в досег с идеи и послания, които до този момент са били недостъпни и дори невероятни – възможността за самоопределение и поставянето под съмнение на „непогрешимостта“ на владетелите.

Много скоро властите осъзнали, че публичните заведения представляват сериозна опасност за статуквото. Някои султани назначавали специални шпиони и доносници, чиято задача била да следят „обществените настроения“ в кафенетата. Други, като Мурад IV през XVII век, се опитват да ги затворят изцяло. Оказало се обаче, че този бизнес носи огромни приходи и няма как да бъде премахнат.

С избухването на националните движения в края на XVIII и началото на XIX век обществените заведения преживяват истински бум в земите на Османската империя. Етническите малцинства в Европа и общностите на православните християни започват масово да агитират в подкрепа на своята независимост. Националните лидери планират своите тактически ходове и сключват стратегически съюзи по масите в кафенетата на Солун, Белград и София. Усилията им в крайна сметка се увенчават с успех, не без помощта на кофеина, отбелязва The Economist.

Междувременно различните народи вкарват някои свои специфични „отличителни белези“ към традиционното кафе. Гърците добавят анасон, хърватите – кимион, арабите го овкусяват с кардамон и го сервират в малки чашки без дръжка, наречени филджани.

Вкусът на напитката се различава и в зависимост от това колко са изпечени кафените зърна, преди да бъдат смлени и сварени. След като изпиете чаша класическо турско кафе, дъното й ще бъде покрито с техните фини остатъци. Докато ги наблюдавате, не забравяйте, че те могат да събарят цели империи.