nauka.offnews.bg

Скъпоценните камъни, намерени в находище на опал в Австралия, се оказаха не просто опализирани фосили, а вкаменелости на динозавър, неизвестен досега на палеонтологията, разказва ScienceAlert.

Той е наречен Weewarrasaurus pobeni – на името на находището на опал Wee Warra в близост до малкия градски град Лайтнинг Ридж, където е открит, и на името на търговеца на опал Майк Рубен (Mike Poben), който е дарил екземплярите за науката.

Това същество е живяло преди около 100 милиона години през периода Креда, когато това, което в момента е пустинята около Лайтнинг Ридж, са все още буйни зелени площи.

Това е и първият нов динозавър, намерен в австралийския щат Нов Южен Уелс в продължение на почти век.

Документът на екипа е публикуван в списанието PeerJ .

Единственият фрагмент на Weewarrasaurus, който бе възстановен, е долната му челюст, но с неподвижни зъби – но и това успя да разкрие много. Като начало това е бил дребен динозавър, с размер на средно голямо куче.

Въз основа на зъбите и формата на челюстта му, палеонтологът Фил Бел (Phil Bell) от Университета на Нова Англия, Австралия, определи, че това е малък вид орнитопод (ornithopod) – група от тревопасни животни, включващи игуанодон (Iguanodon) и паразауролофус (Parasaurolophus).

_{Представа на художник за Weewarrasaurus. (James Kuether/University of New England)}

Лайтнинг Ридж е едно от известните австралийските фосилни находища. Тук някога е била богата заливна равнина в края на огромно вътрешно море, наречено Ероманга, което се е заемало голяма част от австралийския континент.

^{Морето Ероманга. The Opalised Fossils of Australia: Mineralogical and Paleontological Treasures from the Australian Outback}.

Част от тази богата праисторическа фауна, изпълвалла района, се е запазила в калта, която след хиляди и милиони години се превръща в скала, пясъчник.

Това е процес, който може да се види по целия свят. Но в Австралия се е случило нещо друго.

Когато вътрешното море започна да изчезва преди 100 милиона години, киселинността в изсушения пясъчник се увеличава. Това, от своя страна, освобождава силиция от скалата, който се събира в кухини и джобове – например такива, останали от разпаднали се кости, например.

С понижаването на нивата на киселинност, тези джобове от силициев диоксид се втвърдяват в опал, което води до красивите, блещукащи с цветовете на дъгата, древни останки. Никъде по света такава опализация не се появява толкова обилно, колкото в Лайтнинг Ридж.

Побен попада на двете парчета от опализирана челюст в торба с грапави опали, която купува от миньорите, както разказва Джон Пикрел за  National Geographic.

И Побен донася откритието си на Бел.

„Спомням си, че Майк ми показа екземпляра и челюстта ми падна. Трябваше да се старая усилено, за да запазя вълнението си, бе толкова красиво – разказва Бел.

Но това парче опал не е само красиво. В своя доклад Бел и колегите му отбелязват, че досега Австралия се е смятала за дом на един или два големи орнитопода, Muttaburrasaurus и един, който понастоящем е в процес на изследване. Но изглежда е имала много по-богата фауна, в която са застъпени и в по-дребните видове.

В Австралия е много по-различно от другите континенти, където по-малките тревопасни животни е трябвало да се конкурират за храна с гиганти като трицератопса.

Така че вкаменелостите като Weewarrasaurus са много повече от просто красив предмет – те показват разнообразието на динозаврите по света и могат да помогнат да се разбере как може да се е получило това разнообразие.

Бел и неговият екип понастоящем работят усилено, за да опишат опализираните фосили – трудна задача, тъй като те обикновено се намират разбити като част от минните отпадъци.

Междувременно Weewarrasaurus е вече в австралийския музей на опала Australian Opal Centre, в Лайтнинг Ридж, сред невероятната му колекция от опализирани вкаменелости.

_{Опализирани вкаменелости.  Australian Opal Centre}