Езерата, горите и снега на полуостров Кола навътре в Полярния кръг правят тази част на Русия да изглежда като извадена от приказките.

Насред тази природна красота, обаче, се намират останките от изоставена съветска научна база. В средата на рушащата се сграда се намира намира тежък ръждясал капак, поставен върху бетонния под. Обезопасен е с пръстен от дебели и също толкова ръждясали болтове.

Според някои, това е входът към ада.

Всъщност това е Колският свръхдълбок сондаж – най-дълбоката дупка, изкопавана от човек, и най-дълбокото изкуствено място на Земята.

Конструкцията е с дълбочина 12,2 км – толкова дълбока, че местните се кълнат, че можете да чуете стоновете на измъчваните души в ада.

20 години били нужни на съветските работници и учени да стигнат толкова дълбоко, но дори и след това пробивът бил едва на една трета от земната кора. Целта била да се достигне до мантията.

Хаосът в постсъветска Русия сложил край на проекта, съобщава Би Би Си, цитирана от pochivka.blitz.bg.

Съветският свръхдълбок сондаж не бил единствен. По време на Студената война имало надпревара между двете суперсили кой ще копае най-дълбоко в земната кора и кой ще успее пръв да стигне до земната мантия.

Сега и японците се опитват да го направят.

„Когато руснаците започнаха да копаят, те твърдяха, че са намерили течаща вода. На това повечето учени просто не вярваха. Имаше общо разбиране сред западните учени, че кората 5 км надолу е толкова дебела, че през нея не може да мине вода“, обяснява Ули Хармс, който е работел по германски проект, конкурентен на Колския сондаж.

Както с космическата надпревара, състезанието в изследването на непознатите дълбини били демонстрация на инженерна мощ, модерна технология и „кой е прав“. Учените стигнали толкова далеч, колкото никой друг преди това.

Пробите от скалите от свръхдълбокия сондаж били толкова важни, колкото пробите, донесени от НАСА от Луната. Единствената разлика е, че този път американците не спечелили надпреварата. Всъщност никой не печели.

Руснаците започнали да копаят в Полярния кръг през 1970 година. Проблемът бил, че технологията, необходима за достигане толкова дълбоко, трябвало да бъде тепърва измисляна.

Пробити са няколко дупки, като най-дълбоката от тях СГ-3 (от СверхГлубокая), достига дълбочина от 12 262 метра. Вписан е официално в книгата на рекордите „Гинес“.

Сондажът се намира в северозападната част на Колския полуостров, в Печенегския руден район на Мурманска област, на 10 километра западно от град Заполярни.

Мястото е избрано заради находящия се в тази част на Русия Балтийски щит, който се характеризира с най-старите скали на Европейския континент и с предполагаемо най-богато запечатаната история в себе си.

Дълбаенето спряло през 1992 година, когато температурата в сондажа стигнала до 180 градуса по Целзий.

Това било двойно повече, отколкото се очаквало на тази дълбочина, и продължаването нататък било просто невъзможно. Крахът на Съветския съюз довел и до липса на финансиране за проекта.