Елена Андерсон е сестра на големия български хореограф и талант, създател и ръководител на националния ансамбъл „Българе“ Христо Димитров. Преди 3 години тя загуби своя съпруг Ян Андерсон – холандец по майчина линия и шотландец по бащина, роден в Египет, но погребан в София с българска носия – повече българин и патриот от всички ни. Ян Андерсон прегръща България завинаги през 2000 г., когато среща Елена и тя му показва красотата и уникалността  на нашата музика  и танци, съобщава Флагман.

Оттогава сем.Андерсон подпомага с финансови средства проектите на ансамбъла, който пък преди 11 години роди идеята за фестивала на фолклорната носия в Жеравна. Разговаряме с г-жа Андерсон след спектакъла „Как ще ни стигнат американците“, вече в полунощ на 19 юли в празния Летен театър.

– Г-жо Андерсон,  не беше ли голям рискът да привлечете толкова десетки разнородни по жанрове изпълнители в този спектакъл.  Публиката, която дойде в Бургас очакваше „Деветото чудо“ – с много драматизъм, характерен за „Българе“, с народни песни и танци. 

-Винаги има  риск, но винаги вярваме в нашите артисти. Те са много по-добри от всички чужди артисти. Публиката посрещна с аплаузи и комплименти тези нехарактерни изпълнения, хората танцуваха на място, пяха, забавляваха се. Всички емоции минаваха и през тях. И смятам, че изведохме тезата: Не ние как ще ги стигнем американците, а те как ще стигнат нас, защото ние сме по-добри и от тях.

-Да, вярно е, но колко струва  в крайна сметка този спектакъл?

-Не мога да кажа, все още не сме го калкулирали, но ако си мислите, че при толкова възнаграждения за едни от най-популярните изпълнители, може да има печалба, се лъжете, ние сме доволни, когато не се налага да се дотира с много пари един спектакъл. Всеки, който поне за малко се е докосвал до този бранш, знае кое колко струва и при такава пищност от костюми, инструменти, брой участници- големи имена, дали изобщо, от самото начало може да се говори за печалба.

-След Бургас къде другаде ще отидете, за да видят хората „Как ще ни стигнат американците?

– Това, което видяха бургазлии, се прави за първи път и не знам дали ще се прави на друго място в този вид. На 21 юли ще открием зала „Армеец Шумен“ с голяма част от видяното тук, но не зная под какъв сценарий, там ще е  целият град, тъй като това ще е подарък от кмета за всички шуменци. Знаете, Тодор Колев бе от Шумен – неговият продължител Крум Крумов също е от Шумен, в състава ни има много шуменци, ще дадем всичко от себе си.

-Когато валя продължителен дъжд в Плевен на 13 юни, а целият град мокър игра и пя с вас, какво представление бе това?
-Не, друг спектакъл беше, но цялата гледка от финала на представянето ни в Плевен още е пред очите ми и е свидетелство за това колко много ни обичат хората. За първи път това, което видяхте в Бургас,  се играе на сцена. Даже имаше някои артисти, които не знаеха какво ще правят и какво ще се случва. Всичко това беше в главата на моя брат Христо и споделяния кой какво може да изнесе, как могат да се комбинират и как да се направят нещата. Знам, че това, което видяхте като идея за околосветско пътешествие и завръщане в България, ще е зародиш на грандиозен спектакъл с премиера в края на 2019 г.

-Г-н Николай Вълканов го виждаме като генерален спонсор, как успяхте да го привлечете? Това е един изключително сериозен българин, в бизнеса е може би най-големият. Как си обяснявате присъствието му в Летния театър тая вечер?

-Това може да ви го каже брат ми, защото той комуникира с г-н Вълканов, а неговото присъствие можете да тълкувате като уважение към всички артисти на нашата дейност, на всички таланти, които има България, които сме много повече и по-добри не само от чужденците, ние сме ги измислили тези неща много преди американците, както казва Тодор Колев.

-Какво да очакваме на Жеравна на 17, 18 и 19 август? Имаше много критики м.г. – че сте спечелили хиляди левове от глупаци, които са платили за вход, паркинг  и нощувки
-Над 25 хиляди души ще дойдат. Все пак Бен Крос ще се жени.

Мога да ви кажа, че досега винаги, а аз виждам „кухнята“ вече 15 години, никога не сме си покривали разходите от първия, втория или третия спектакъл. Напр. след първия спектакъл „Това е България“, брат ми и съпругът ми Ян, доста години не успяха да си покрият разходите.

Нашата импресарска мрежа събира най-добрите артисти, най-добрите таланти, които не може да ги видите в България на всяка  сцена. Ние ги знаем, защото работим с тях. Ние ги „комплектоваме“ и се получава наистина един вълшебен проект.

Лошото м.г. беше, че фестивалът го коментираха хора, които не са присъствали никога край огъня, не са изпели една песен, не са отчупили от хляба ни. Не са стъпвали никога там и не познават тая магия. Хората, които бяха там м.г. и знаят какво е, тази година ще дойдат и ще доведат след себе си много повече. Тази година ще надхвърли броят на миналата 20 000 със сигурност. Вярвайте ми.