Източник: Gnezdoto.net

Великолепният роман на Джеймс Клавел „Шогун“ е не просто исторически роман, който ни описва средновековна Япония. Той е един пленяващ и силен разказ за японската култура, традиции, ценности, философия… за цялата магия на Япония.

Една книга, която се чете на един дъх и в същото време на малки глътки. И която задължително прочиташ още веднъж.

Подбрахме няколко цитата, с които големият писател Джеймс Клавел ни разказва за мъдростта и магията на Япония:

• Та не е ли човекът като цветен листец, носен от вятъра, а вечни са само планините, морето, звездите и тази Божествена страна.
• Кармата е само началото на познанието. После идва търпението. Търпението е много важно качество. Търпението означава да се въздържаш при седем чувства: ненавист, любов, радост, безпокойство, гняв, огорчение и страх. Ако не давате воля на тези седем чувства, вие сте търпеливи, и тогава скоро ще проумеете естеството на нещата и ще бъдете в хармония с вечността.
• Готви се за най-доброто, но не се бой от най-лошото.
• Мъдростта и сполуката са нищо, ако човек не разполага с необходимите средства, за да изпълни плана си.
• Победителят никога не се смята за предател.
• Оставете Божиите работи Бог да ги решава. Всичко е карма. Днес сте тук и по никакъв начин не можете да промените това. Днес сте жив, почитан и ощастливен с богатство. Погледнете този залез – не е ли красив? Той съществува. А утрешният ден не съществува. Има само сега. Моля ви, погледнете. Толкова е красив и никога няма да се повтори, никога – този залез е единствен, за всички времена. Отдайте му се, слейте се с природата и не мислете за карма – вашата, моята или на селото.
• Колко красив е животът и колко е тъжен! Колко е мимолетен, без минало и без бъдеще, само безкрайно сега.
• Обикновено и лошите хора имат своите добри страни, както добрите понякога крият зло. Трябва да насърчиш доброто и да се отървеш от злото, без да жертваш положителното в човека. В моите владения нищо не изхвърлям с лека ръка на боклука.
• Само ако живееш на ръба на смъртта, можеш да осъзнаеш неописуемото удоволствие от живота.
• Врагът ви никога не е толкова вежлив, както когато планира или вече е планирал убийството ви.
• Да мислиш за лошото е по-лесно от всичко.
• Времето няма единична мярка, то може да е скреж или мълния, или сълза, или обсада, или буря, или залез, или дори като скала.
• Първото проявление на съвършенството е абсолютната чистота.
• Това е японска поговорка, която гласи: „Съдбата си е съдба, а животът е само илюзия“.
• Спокойният сън може да даде отговор и на най-заплетената загадка, а ако не – какво значение има тогава? Нима животът не е само капчица роса?
• Всяка година в тази Божествена земя имаме трусове и пожари. Големи вълни и чудовищни бури – тайфуни. Природата е доста сурова към нас. Може би затова така обичаме живота. Както виждате, нямаме друг изход. Смъртта е неотделима част от нашето море и земя. Знайте, Анджин-сан, че това е земя на сълзите и нашето наследство е смъртта.
• Японците имат шест лица и три сърца. Това е тяхна поговорка — че човек имал едно лъжливо сърце в устата си, за пред целия свят, второ в гърдите си, за близки приятели и за семейството си, и трето — истинско, тайно, за което не знае, никой освен самия него, скрито господ знае къде.
• Търпението е важно за мъжа, и от жизнено значение за водача.
• Има моменти, когато се нуждаем от пресметливия, порочен, хитър и практичен ум на жената. Всъщност вие сте много по-умни от нас мъжете, нали?
• Мъжете изпитват необходимост да споделят с някого тайните си. Това именно ги прави тъй различни от нас, докато ние, жените, разкриваме тайните си само за да извлечем някаква изгода. Мъжете трябва да споделят с някого тайните си. Затова ние всъщност ги превъзхождаме и те винаги ще бъдат в наша власт.
• Ах, тези мъже и жени! Толкова са прозрачни. Особено мъжете. Същински деца. Суетни, капризни, непослушни, сприхави, податливи, ужасни — много рядко чудесни, но затова пък какво ли би представлявал този тъй тъжен свят без тяхната детинска наивност, изкупваща всичките им недостатъци и която наричат как ли не, но всъщност си остава точно това — наивност. Гьоко се подсмихна и за хиляден път си зададе въпроса: какво щяхме да правим на този свят, ако не бяха мъжете?
• Как може един мъж да се сърди дълго време на жена, ако тя открито признае грешката си и признае, че той е прав?
• Мъжете са толкова глупави, толкова не са наблюдателни. Няма да забележат и най-очевидното за всяка жена.
• Наш обичай е да опростяваме нещата. Възхищаваме се от простотата и затова и мъжете, и жените могат да приемат правенето на любов за това, което е: важна страна от живота, без съмнение, но между мъжа и жената има други, много по-важни неща. Например смиреност, уважение, дълг. Дори тази ваша „любов“.
• Колко е учудващо, че дори и най-хитрите и лукавите често виждат само онова, което им се иска да видят и понякога не забелязват очевидното. Или пренебрегват действителността, защото не могат да прозрат през нея. А когато собственият им свят рухне в краката им, или пък животът ги отритне безмилостно, те започват да си скубят косите и да оплакват злощастната си карма, да обвиняват боговете, злата си участ, своите съпрузи – всичко и всеки, но само не и себе си.