Търсете българския алпинист,
търсете го, дори и век да мине;
в дълбока бездна или звездна вис –
не толкоз лесно българинът гине!

Търсете го по онзи вечен склон,
върху челото на Земята – там е,
направил от ръцете си пилон
за святото, за българското знаме.

Търсете българския алпинист
и не корете буйната му воля;
научен е от Бузлуджа и Вола
да се обрича винаги на риск.

Търсете го край онзи свят пилон,
не в урагана, не сред снегопада,
защото българин – по стар закон! –
от знамето си по-далеч не пада.

Търсете българския алпинист –
ни радостта, ни болката не стихва;
в сърце носете глътка въздух чист,
ако случайно въздух не му стига.

Търсете го във оня ден и час,
в нощ слънчева и на деня във мрака –
той там е, той ни вярва, той ни чака,
надява се единствено на нас.

Търсете го в съзвездие съседно,
търсете го във своя смях и вик:
достатъчно изчезвахме безследно
във гроба на незнайния войник!

Макар високо, той не е далече,
и не тъй недостъпен е Върхът –
по-леко е изкачването вече,
защото той ни е проправил път.

Анастас Стоянов