Мрежата се моли и плаче за Боян Петров: Не заспивай, приятелю, пей! Нека бялата смърт си замине!
- By : Eкип на Вихрогон.бг
- Категория: Блиц Новини
Цяла България се моли алпинистът Боян Петров да се прибере жив и здрав у дома. Вече 8-ми ден няма следа от българина, който е в неизвестност в Хималаите. Информацията за случващото се е оскъдна и дори противоречива, предаде Блиц.
Припомняме, че според прогнозите спасителите има два дни – днес и утре, за да намерят Петров, тъй като времето ще се влоши и ще има опасност за самите тях.
В същото време социалните мрежи прегряват от постове с молби към Всевишния алпинистът да бъде открит. Споделя се масово и стихотворение, което е посветено на катерача. То е написано от Ангел Кроснев. Ето го и него:
НА ВЪРХА
Ангел Кроснев
На българския алпинист Боян Петров
Не заспивай, приятелю, пей!
В тази снежна коварна вихрушка.
Синонимът на всяко – живей,
е патронът в човешката пушка!
Стреляй точно! Във бялата шапка!
Ти си Българин! Ставай! Върви!
Изцедените сили до капка,
умножавай в сърцето по три!
Шепа въздух отпий от небето!
То тежи над скалистия връх.
Като знаме забито – трицветно.
Погледни! Ще останеш без дъх!
Не заспивай, приятелю, пей!
Нека бялата смърт си замине!
Всяка крачка е жив апогей,
дръж ръката на свойта Родина!
https://www.facebook.com/angel.krosnev.7/posts/2155865464646905
ТЪРСЕТЕ БЪЛГАРСКИЯ АЛПИНИСТ
Търсете българския алпинист,
търсете го, дори и век да мине;
в дълбока бездна или звездна вис –
не толкоз лесно българинът гине!
Търсете го по онзи вечен склон,
върху челото на Земята – там е,
направил от ръцете си пилон
за святото, за българското знаме.
Търсете българския алпинист
и не корете буйната му воля;
научен е от Бузлуджа и Вола
да се обрича винаги на риск.
Търсете го край онзи свят пилон,
не в урагана, не сред снегопада,
защото българин – по стар закон! –
от знамето си по-далеч не пада.
Търсете българския алпинист –
ни радостта, ни болката не стихва;
в сърце носете глътка въздух чист,
ако случайно въздух не му стига.
Търсете го във оня ден и час,
в нощ слънчева и на деня във мрака –
той там е, той ни вярва, той ни чака,
надява се единствено на нас.
Търсете го в съзвездие съседно,
търсете го във своя смях и вик:
достатъчно изчезвахме безследно
във гроба на незнайния войник!
Макар високо, той не е далече,
и не тъй недостъпен е Върхът –
по-леко е изкачването вече,
защото той ни е проправил път.
Анастас Стоянов
Бях забравила че можем да се гордеем със себе си, с много обикновени хора-българи. Сега като чета стиховете които сте създали за великия ни Боян разбирам че истинският ни българин, народът ни не е изчезнал, има го все още. Колко съпричастие и болка усещам и си мисля – има все още надежда за всички нас, които живеем на тази земя-шепа народ на длан земя, създал такива хора като Боян и всички милеещи за него!
Бояне ти си велик Българин