Най-често наблюдаваните плаващи отпадъци в Черно море са пластмасовите. Това потвърди изследване, проведено между 18 и 27 септември под ръководството на д-р Димитър Беров. Той беше един от двамата морски биолози, които придружиха с моторна лодка сърфистите Илияна Стоилова и Йоан Колев, от сърф училище Акаша по време на тяхното предизвикателство WIND2WIN.

В началото на септември двамата сърфисти преминаха със силата на вятъра 300-километровото разстояние между Дуранкулак и Резово за 3 дни и общо 24 часа и 15 минути, прекарани на вода. WIND2WIN e първото прекосяване на източната граница на България с уиндсърф и представлява истинско изпитание за тялото и духа. Целта на предизвикателството беше да се привлече внимание върху каузата „Черно море – свободно от пластмаса“.

„Проблемът със замърсяването на Черно море с пластмаса е сравнително нов и слабо проучен. При изследвания от лятото на 2017 г. установихме, че микропластмасите във водите му са не са по-малко от тези в Световния океан. Знаехме, че има такова замърсяване, но нямахме представа, че е чак в такива мащаби“, добавя д-р Димитър Беров. Целта на екипа от учени е да продължи изследванията на плаващите  пластмаси от последните години.

При наблюденията между 18 и 27 септември 2018 г. в крайбрежните води се откриват значително по-малко плаващи отпадъци, отколкото при предишното изследване, проведено през август 2017 г. За сметка на това пък биолозите наблюдаваха увеличени количества пластмасови предмети, отложени по плажове и скални брегове, от което може да се заключи, че обичайните находки в открито море са транспортирани до брега от  силните ветрове и вълнение с посока към българския бряг на Черно море, характерни за месец септември.

Според редица съвременни изследвания пластмасите са отпадъците, които най-трудно се разграждат. През лятото основните замърсители по нашите плажове са предмети за еднократна употреба, оставени или изхвърлени от туристи, които попадат и в морските води – бутилки, капачки, найлонови пликове и други продукти от бита ни – фасове, пластмасови чаши и опаковки. (European Environmental Agency – Marine LitterWatch Data. Community: Independent / Black Sea NGO Network)

Водосборният басейн на Черно море обхваща 22 страни. Само от Дунав годишно в него попадат 11.6 милиарда пластмасови предмети по-големи от 5 мм, чието общо тегло възлиза на 532.4 тона (Van der Wal et al. 2015:51). Към тях се добавят още 2.17 милиарда микропластмасови частици под 5 милиметра година (Van der Wal et al. 2015:51) като в крайна сметка 85% от всички морски отпадъци попаднали по българските плажове нашата акватория са от пластмаса.(A. Simeonova et al. 2017:112)

Според прогнозите 70% от морските отпадъци се утаяват на дъното, 15% остават да плават в морския стълб или на морската повърхност, а 15% стигат до крайбрежието. (OSPAR Commission 2007:13).

Желаещите да помогнат за наблюденията на крайбрежните води и Черноморските плажове могат да „осиновят“ плаж по българското крайбрежие и да организират мониторинг на замърсяването с отпадъци по него, обяснява д-р Димитър Беров от екипа на  WIND2WIN. Полезно за целта е приложението Marine Litter Watch на Европейската агенция по околната среда (EEA).

Други възможности са участие с доброволчески труд в кампаниите за почистване и наблюдение на замърсяването на българското крайбрежие, както и опознаването на проблема и приетите мерки за мониторинг в България и ЕС и настояването по скоро да се приемат промени в законодателството, които да ограничат ползването на пластмасови продукти за еднократна употреба.

Усилията на сърфистите от Акаша и екипа на WIND2WIN в кампанията „Черно море, свободно от пластмаса“ ще продължи и през следващата 2019 г. година с различни инициативи, които тепърва предстои да бъдат оповестени. Очаква се в началото на 2019 г. да бъде готов и документалният филм, проследяващ целия ход на предизвикателството и дейностите на изследователския екип.