Венци Мицов, Фейсбук

Тази сутрин с голяма тъга и желание за лоботомия разлиствам социалните мрежи и електронните медии.
То работата е ясна – живеем във време, в което няколко субекта се карат кой да вземе повече влияние в управлението, а всички останали с патос, справедлив гняв и размахан пръст коментираме, сякаш се е случило нещо страшно.

А то нищо не се е случило.
Просто няколко батки спорят кой да вземе малко повече от баницата.
Но не това ме вълнува.
Вълнува ме начина, по който различните групи от хора възприемат действителността.
По – скоро ме вълнува гледната точка.

Например – гледната точка на ГЕРБ в момента е – „а бе ние може да не сме ОК, ама я си представете пак Орешарски“.
А тази на БСП – „ГЕРБ са вредни, дайте сега да не говорим за Бенчо Бенчев, не е той темата, а ГЕРБ“.
А ОП викат – „А бе ние може да се караме, може да сме пътуващ цирк, ама я си представете да върнем ДПС на власт“.
А ДПС викат – „Правителството е съставено от крайни националисти и удря истинските либерали – демек нас, щото сме членове на либералния интернационал“.
Марешки не го знаем каква гледна точка има, но това не му попречи да вземе над 4 процента.
Отвън обаче е още по – весело.
Там пък са се събрали няколко веселяшки хипи групировки, които викат – „ОСТАВКА“.
И после допълват – „Първо ще сваляме едните, после ще сваляме другите, после пак първите, после пак вторите, после пак първите, после пак“…

А президента вчера вика, че опозицията не предлага алтернатива.
Ми не е вярно.
Предлага.
Ако не алтернатива, то поне гледна точка.

То вярно, че от тая гледна точка на човек може да му се завие свят, ама все пак е гледна точка.
Която всъщност май е гледна запетая, ама да не придиряме.
Не знам дали ми проследихте мисълта, но изводите се налагат от само себе си.

Извод едно – ние си избрахме да ни управлява един пътуващ цирк, а сега сме недоволни.

Извод две – ама го избрахме, щото от другата страна имаше едни каращи се градски лелки, които решиха да впрегнат всичките си усилия, за да доказват на оредяващите им подръжници кой е истински АНТИКОМОНИЗД и кой е най – якия от яките опозиционни батки.

Извод три – в момента живеем с правителство, което не ни управлява, а ни се подиграва. С всеки свой акт. Обаче вместо да се възпротивим подобаващо, ние сме впрегнали енергията си да обясняваме колко мъдрост има у нас и колко е прост народа ни, който обича да играе хора, които са създадени от Путин.

Извод четири – мисля, че Бах беше казал, че правилото за писане на музика е следното – всеки инструмент трябва да говори, а ако някой няма какво да каже, по – добре да мълчи.

Та и с нас така.
Говорим, говорим…
Ето, аз написах 50 изречения, а смисъл от това няма.
Не, ние не произвеждаме мелодии.
Произвеждаме фалш.
А произвеждаме фалш, защото не сме се настроили един към друг.
И за това, колкото и великолепни музикални инструменти да сме, на сцената няма да излезем.
Там ще скрибуцат онези, които се възползват от гледната ни точка.
И така докато публиката (електората) ги вика на бис.
Оркестър „Управление“ ще изпълни за вас „Коалиционен кючек“.
Маестро!!!
Музика!!!

final theory test