„Много висококвалифицирани хора започнаха да се връщат в България“, повтаря и потретя премиерът Борисов. Но статистиката определено не е на негова страна. Какви са фактите, разкрива Емилия Милчева в материал за Deutsche Welle.

Когато фактите говорят, премиерът Борисов просто ги надвиква. Иначе как щяхме да го чуем, когато на поредното ленторязане обяви, че „много висококвалифицирани хора започнаха да се връщат в България“.

От 2015 г. насам Борисов поне веднъж годишно казва същото, а тази година даже два пъти – преди евроизборите през май и сега, преди местния вот. Дали му е простено, задето е все в предизборни кампании? Защото статистиката не е на негова страна.

Колко българи се завръщат?

През март т.г. Евростат съобщи, че България е една от шестте европейски страни, в които броят на емигрантите (напускащите) надхвърля този на имигрантите (пристигащите). Останалите са Румъния, Литва, Латвия, Полша и Хърватия. Констатацията е за 2017 г., но и през 2018 г. е същото – според годишния доклад на Националния статистически институт, 31 263 българи са емигрирали. Половината от тях са мъже на възраст между 20 и 39 години, а около 16% са по-млади от 20 години.

Има някакво утешение в лекия ръст на завръщащите се – 13 060 през 2017 г. и 16 169 през 2018 г. Но фактите са си факти: емигрантите са два пъти повече от имигрантите, като най-желаните дестинации са Германия и Великобритания.

Освен това мнозинството от завърналите се отиват в бюрата по труда, за да подадат документи за обезщетение за безработица. Така че, уви, няма тенденция за завръщане на млади и образовани хора, които да „наводнят“ българския трудов пазар.

И няма признаци за подобряване на плачевната демографска ситуация. Прогнози на БАН и ООН го потвърждават – населението на България ще продължи да се топи. Според усреднената прогноза, в края на века в страната ще живеят около 4 млн. души.

За Борисов обаче животът е в розово. „Много висококвалифицирани хора започнаха да се връщат, неслучайно Световната банка направи център в София, неслучайно Китай взе решение за световния си мозъчен тръст в София, „Хемус“ ще я има“, заяви премиерът във Варна. Изглежда обаче тези висококвалифицирани специалисти, колкото и да са на брой, не намират места в държавната администрация. Може би заради запазената марка на властта – партийните „калинки“.

Опразването

И докато министър-председателят е зает да тонизира медийната среда с добри новини, на много места в България се опразват домове – задълго, може би завинаги. Причината е, че българските общности в чужбина вече са достатъчно големи, имат си свои структури. И затова тези, които заминават, скоро изтеглят и семействата си. А оттук следва, че все повече намалява броят на децата, отглеждани от баба и дядо и с родителска грижа по Skype.

Потвърждава го Красимир Мантов, кмет на едно от най-големите родопски села – Барутин. „Много малко са вече децата, които са останали тук без родители. Причината за това е, че когато замине някой човек от една фамилия, след година постепенно изтегля и останалите“, казва кметът и добавя, че междувременно селото се е свило почти наполовина.

А от училището в друго родопско село – Паталеница, разказват, че имат само две деца с родители, работещи в чужбина. Догодина може и тях да ги няма.

Но с факти като тези Борисов знае как да се оправя. Просто не им обръща внимание.