Българските младежи са първенци в региона на Балканите по използване на свободното време за почивка и са на последно място по използване на свободното време за самоусъвършенстване, съобщава „ОфНюз“.

Използването на интернет сред балканските страни не прави изключение от световните тенденции и е свързано най-вече с влизане в социалните мрежи. Данните са важни на фона на летните ваканции и почивки, когато винаги става актуален въпросът за свободното време.

Изводите са малка част от мащабно социологическо проучване, което Фондация „Фридрих Еберт“ проведе в първото полугодие на 2018 г. сред всички бивши социалистически или близки до социализма страни на Балканите и техните наследници. В България изследването бе проведено от „Галъп интернешънъл“ сред 1016 младежи на възраст между 14 и 29 години. Стандартно отклонение: ± 3.5.

83% от българите на възраст между 14 и 29 години казват, че използват свободното си време, най-вече за да си почиват, 44% – за социализация, 36% от младите се занимават със спорт през свободното си време, а само 5% отделят част от свободното си време за дейности, свързани с личностно развитие. Запитаните са дали повече от един отговор, затова и процентите надхвърлят сто.

За сравнение, близката до нас Македония също показва 83% дял на ползващите свободното си време за релакс, но е и първенец по дял на отговорите в категорията „личностно развитие“ – 17%. Делът на този тип отговори е двуцифрено число (между 12% и 17%) във всички страни, произлизащи от бивша Югославия с изключение на Косово (7%). В Румъния този дял е 15%. Албания пък има дял колкото България – 5%. Така Косово, България и Албания показват най-ниските нива.

Според данните, най-много време за спорт се отделя в Словения (цели 57% от отговорите съдържат и спортни дейности), Черна гора (49%), Сърбия (47%) и т.н. На другия полюс е Косово – само 28% от младите там казват, че ползват свободното си време за спорт. България е с 36%.

Различните форми на социализация се проявяват в сходни със спорта дялове. Македония тук е на първо място – в 54% от отговорите социалното общуване фигурира като предпочитана в свободното време дейност. На другия полюс е Хърватия – с 29%. България е с 44%.

Разбира се, степента на въвлеченост на младите в перспективни и структурирани употреби на свободното време, като подобряване на способностите или пък спорт, е свързано със степента на социално-икономическо развитие на съответната държава, но тук по-скоро влияе индивидуалната семейна среда.

Основна част от свободното време на младите на Балканите е отредена за интернет. 86% от младежите на Балканите казват, че използват често интернет за престой в социални мрежи, а 84% казват, че често го ползват в програми за комуникация с приятели и семейство. Малко повече от половината от младежите в нашия регион (56%) използват често интернет за училище, работа или образование. Други основни дейности в онлайн пространството на младите са свалянето и слушането на музика, споделянето на снимки и видео и гледането на филми. Най-малко време онлайн (10%) се отделя за изразяване на мнения, а също толкова ниски ниски – главно заради възрастта – са дяловете на отговорите онлайн пазаруване или банкиране.

Сред младите в България картината е близка до общата за Балканите, но с по-ниско от средното за Балканите ползване на интернет за училище, работа или образование (46% у нас твърдят, че често ползват интернет за такива дейности, при 56% средно за региона).

Сходна е картината, която се наблюдава и в предходното изследване на фондация „Фридрих Еберт“ (2014 г.), отново проведено от „Галъп интернешънъл“. Преди 4 години 81% от младите в България са използвали интернет основно за достъп по социалните мрежи, 74% – за комуникация с приятели и роднини, 66% за търсене на информация, 38% за четене на новини, а 23% за работа, а 18% за някакви форми на активна заемане на позиция. Все пак, като че ли, за четири години закономерно у нас нарастват дяловете на ползващите интернет за работа и четене на новини. Като цяло прави впечатление, че голямата част от младежите у нас и на Балканите приемат интернет повече като пространство за контакти и развлечение, отколкото като източник на информация или средство за осъществяване на ежедневни задачи и дейности, свързани с работа, училище и получаване на знания. Това е очаквано заради възрастта