Успяваме да направим бюджета един по-голям инструмент за преодоляване на неравенствата. Това заявява министърът на финансите Владислав Горанов в интервю за вестник „24 часа“, съобщават от министерството. Той подчертава, че това се дължи на нарастването на икономиката и на всички показатели на макрониво и дава за пример увеличението през 2018 г. на брутния вътрешен продукт (БВП) с 30 % и на данъчните приходи с 40 % спрямо 2014 г.

По думите му бюджетът отразява и политическите намерения на правителството за какво и как да изразходва парите, които е събрало от българските граждани.

„Този бюджет може да бъде изпълнен само от този кабинет. Видяхме през 2017 г., за кратко, как друг кабинет конюнктурно и бързо влоши показателите в бюджета. Аз съм убеден, че имаме политически капацитет да запазим управляващото мнозинство и да запазим приоритетите, които са общоприети, или поне подкрепени от по-голямата част от българските граждани“, категоричен е министърът. Според него образованието, подобряването на инфраструктурата и на административното обслужване са основните предпоставки за по-добро качество на живот и за по-успешно развитие на обществото и затова за тези сфери са предвидени повече средства през 2019 г.

„Бюджетът преразпределя от една много по-голяма икономика, която е резултат от положителните процеси от последните няколко години. И при положение, че сме изпълнили обещанието си да не променяме параметрично данъчната политика в следващите години, означава само едно – че българският народ е произвел повече“, посочва министър Горанов.

Той подчертава, че данъците остават непроменени и чрез нарастване на социалната част на разходите в бюджета се увеличава държавната подкрепа: „Тук трябва да включим и образованието, увеличението на разходите за хората с увреждания, увеличение на разходите, правени от цялото ДОО. Тук ще видите и половин милиард повече за здравеопазване. Тоест, основната част от произведеното отива за преодоляване на неравенствата и то без да се увеличават данъците. Това е отношението на сегашното управление през Новата година“. Относно ръста на заплатите в администрацията Владислав Горанов обръща внимание, че за първи път от 2008 г. се извършва хоризонтално увеличение на възнагражденията. Той разяснява, че целите са поне две – от една страна, това да е адекватно на процесите в реалната икономика, а от друга, да се притисне реалният сектор и той да осъзнае, че цената на труда не може да е източник на конкурентоспособност. „Видяхме, че през дългите години, когато ниските данъци и ниската цена на труда бяха източник на конкурентоспособност, освен да се задълбочи неравенството и да напуснат огромен брой млади умове, да отидат в Европа, където цената на труда е по-висока, друго не успяхме да постигнем, макар и късно трябва да осъзнаем, че цената на труда не е само фактор на производителността“, смята Горанов.

Министърът на финансите уверява, че правителството няма да направи нито един разход над одобрените със Закона за бюджета. Той припомня, че дебатът относно гъвкавостта на изпълнителната власт при преразпределението е безкраен и с тенденция за намаляване на правомощията на правителството. Съгласно последните изменения в Закона за публичните финанси на правителството се предостави възможността да прави това с публичен нормативен акт. „Срещаме укор, че и това е много, но първо трябва да направим уточнението, че то се случва само в рамките на утвърдени от парламента разходи, т.е. ако има преизпълнение на приходите, те не могат да бъдат изхарчени. И второ – правим уговорката, че по Конституция Министерският съвет е отговорен за изпълнението на бюджета. Би било грешка, небалансирано би било, ако на МС не е оставена никаква гъвкавост по отношение на изпълнението на бюджета. Защото, не дай си Боже, в някаква извънредна ситуация гъвкавостта за оперативни решения, е изцяло на изпълнителната власт“, уточнява Владислав Горанов.