pochivka.blitz.bg

Официалното мото на Марфа е:  „Трудно е да стигнете. Още по-трудно е да се обясни. Но веднъж дошли, ще разберете“. Тъкмо в съотвествие с това серия от странни събития са превърнали този малък град по средата на нищото в място като никое друго.

На 50 мили от мексиканската граница и на 200 от най-близкото голямо летище, Марфа е едно прашно градче с един-единствен светофар и малко над 2000 жители. Намира се в отдалечен край на щата Тексас, известен като „Ел Деспобладо“ (необитаем). Отвъд градската стоманена водна кула се простира пустинята Чихуахуа чак до хоризонта. Пейзажът е пълен с кактуси, опърлена от слънцето пустош и заплетени тръни.

През 1970 година насам вълна от хипстъри, артисти и градски хора нахлува като вятър в града и го превръща от непретенциозно селище на животновъди в нещо като авангардна мека. Днес Марфа е особено място, където съжителстват барове като от уестърните и еспресо барове, каубойски шапки и барети, огромни храителни магазини и вегански ресторанти, съобщава Би Би Си.

Но много преди Марфа да се превърне в привлекателно място за хората, които не се побират в рамки, посетители са идвали, за да видят нещо необяснимо. В продължение на повече от 135 години мистериозни блестящи кълба са се появявали тук в нощното небе. Известни като Светлините на Марфа, тези изънземни феномени остават една от най-необяснимите мистерии в САЩ.

Явлението било забелязано за пръв път през 1883 година, когато млад каубой на име Робърт Рийд Елисън видял мистериозни танцуващи светлини докато карал добитъка към равнината. Той бил толкова уплашен, че разказал на всички за това.

Оттогава фермери, военни от Втората световна война и влюбени ученици са съобщавали, че са виждали пулсирщи цветни кълба светлина покрай необитавана ивица от прерията на югоизток от Марфа, известна като прохода Паисано. Говори се, че актьорът Джеймс Дийн бил обсебен от тези светлини и имал телескоп в хотелската си стая в Марфа по време на снимките на филма „Гигант“ през 1956 година.

Днес в ясна нощ, когато слънцето залязва, хора от целия свят се събират на пътя в Зоната за наблюдение на светлините на Марфа близо до градчето и се взират над пустинния хоризонт към планините Чинати с надеждата да зърнат този странен феномен.

Няма начин да се предвиди къде и кога ще се появят светлините, но блестящите кълба се показват общо около 30 пъти в годината, обикновено точно след като слънцето залезе или изгрее.

Някои казват, че светлините са приблизително с размера на баскетболна топка и се стрелкат хаотично над пустинята или се спускат, пулсирайки. Други казват, че сферите се появяват оцветени, блещукайки в далечината. Понякога са червени, понякога сини, жълти или бели. Често второто кълбо изглежда сякаш се разделя, събира, носи или се слива с първото.

Свръхестественото явление се обяснява по всякакви начини – от НЛО до изгубените призраци на испанските конкистадори или далечни фарове на коли. Всъщност никой още не е сигурен какво е. Или дали изобщо съществуват.

Никой не е по-запознат с феномена от Джеймс Бънел – пенсиониран инженер от НАСА, който е израснал в Марфа. През 2000 година той видял „шокираща поява на светлина, за която не можах да намеря разумно обяснение“.

През следващите 12 години Бърнет провел научна мисия, която да разследва и да разкрие мистерията със Светлините на Марфа. Инсталирал 10 широкоспектърни и инфрачервени камери в съседни ранчо и гледал стотици пъти записи на светлините и техните движения, опитвайки са намери някаква повтаряемост или зависимост. Такава не била открита.

След четири издадени книги Бънел вече има няколко теории, според които подземното триене произвежда електромагнитно светлинно шоу над равнините на Марфа. Но все още няма безспорно доказателство, което да отговаря на първоначалния въпрос: „Какви по дяволите са тези светлини“.

С цялата си мистериозност, Светлините на Марфа някак изглеждат логични на това място. Разположени на около миля навътре в пустинята, широките равнини, които са продължение на двете главни улици на градчето, дълго време са служели като място за изкуство и сюрреализъм.

Необичайната му транформация от заспал животновъдски град към пустинен оазис за съвременни творци започва през 1971 година, когато Доналд Джъд, артист минималист, се преселва от Ню Йорк. Той купил разпуснатата военна база от Втората световна война, напълнил две стари артилерийски бараки с над 100 произведения на изкуството и разхвърлял 15 гигантски бетонни кутии – арт инсталации, в самотната равнина. Днес фондацията му е вдъхновение за безброй странни арт инсталации, разпръснати в пустинята – като фалшивия бутик „Прада“ с фалшиви чанти и фалшиви дизайнерски обувки по средата на нищото.