Едно от най-освежаващите неща в жегите е да си хапнеш таратор. Затова и ястието почти задължително присъства на българската трапеза през лятото. Как и кога обаче се е появила тази студена супа?

Според Речника на българския език от Найден Геров думата „таратор“ е заемка от турски и означава „сочиво, студена чорба от краставици, чеснов лук, орехи и оцет; тлъченица“. Сочиво е народна дума за супа, а тлъченица е синоним на таратор (идва от глагола тълча – счуквам, скълцвам), пише „Дарик„.

В Български тълковен речник от Любомир Андрейчин думата таратор е обяснена по следния начин: „Вид студена супа от разводнено кисело мляко с краставици, чесън, оцет и др“. Произходът на думата таратор според този речник е персийско-турски. Преди 1944 г. под таратор се разбира студено ястие от счукани орехи и нещо кисело – предимно оцет, който е разреден с вода. Вариацията му с кисело мляко е позната, но е слабо разпространена.

Наименованието „таратор“ в това значение идва от Близкия изток, където е подправен с чесън, киселина и тахан. В турския вариант на този сос таханът е заменен с орехи и изглежда в този вид тараторът се разпространява на Балканите.Първата рецепта за таратор, както го познаваме днес, се появява едва през 1956 г. в „Книга за домакинята“.

Там студената супа съдържа всичките компоненти на днешния таратор: нарязани кубчета краставици, разбито кисело мляко, чесън, сол, копър, олио и по една лъжица ситно счукани орехи, плюс лед за поддържане на температурата. Това е и единствената рецепта за таратор в книгата. До края на 70-те години в различни готварски книги продължават да се описват и други рецепти за по-ранните форми на таратора.

Днес тараторът е абсолютна класика и не можем да си представим българската кухня без него.