www.expert.bg

Липсата на работна ръка е водещото затруднение на бизнеса в България, докато в ЕС на първо място са разходите за труд. Това показват резултати от проучване на Българската търговско-промишлена камара, което е част от по-мащабно европейско изследване.

„Можем да очакваме след година или година и половина и нашият бизнес да се тревожи най-много от разходите за труд. Особено след сегашната ситуация, при която под натиска на протести правителството започва да отпуска средства за увеличение на заплати в определени сектори“, коментира председателят на БТПП Цветан Симеонов.

Близо 54% от анкетираните в България очакват подобрение на бизнес климата през 2019-та, докато през 2018 година делът им е бил 63%. Двойно растат и тези, които са с негативни прогнози, но дори така те достигат само 10,5%.

Подобряват се очакванията за приходите от експорт спрямо приходите от вътрешния пазар, показват резултатите от анкетата. Малко над 46% очакват увеличени продажби в чужбина, 40% са оптимисти за по-високо търсене от местния пазар.

39 процента от анкетираните възнамеряват да правят нови инвестиции в дейността си, като те намаляват в сравнение с миналата година. За заетостта прогнозите са за стабилизиране, като е възможен и слаб ръст – преобладаващата част около 63% от работодателите очакват да запазят броя на служителите си.

Излизането на Великобритания от ЕС не тревожи масово българските компании. Държави като Ирландия, Малта, Кипър и Италия очакват далеч по-лоши последици, поради по-близките си търговски връзки с Обединеното кралство.

Електронно правителство

„На вчерашната среща с премиера и представители на министерства отново поставихме въпроса за електронното правителство. Не само наше, а и впечатление на най-високото равнище на държавното управление е, че има жестока съпротива от страна на чиновниците срещу е-правителството. Ние обаче ще бъдем настойчиви“, коментира Цветан Симеонов.

Според него това е едно от най-важните условия да има по-голям поток инвестиции.

„Вярно е, че има 20 млн. ръст на инвестициите, но това е нищо в сравнение с милиардите, които преди години пристигаха в Бългрария. За нас е неудовлеторвителен този ръст“, допълни Симеонов и подчерта, че чрез е-правителството ще могат се намалят бюрокрацията и корупцията.

Заплатите в образованието

В образованието живеят с мисълта, че като се повишат заплатите, веднага ще се подобрят и резултатите. Дано съм лош пророк, но повсеместното вдигане там ще бъде лош пример за непремерено, безусловно увеличение. Особено ако догодина на външното оценяване отново се окаже, че 40% от завършващите са функционално неграмотни, коментира Симеонов.

„Трябва да се постави ясна перспектива пред учителите. Ако аз бях на мястото на управляващите, бих казал – 10, 20 дори 30% увеличение за всеки учител, чиито ученици показват добри резултати на външното оценяване. Някой е влошил резултатите – съжалявам, за вас няма увеличение. В индустрията 2-3% брак се смята за недопустимо и работникът го изгонват, в образованието при 40% неграмотност им повишават заплатите – това е неприемливо в пазарна икономика. Не сме против увеличението на заплатите, увеличение обаче срещу резултати“, обясни Симеонов.

По думите му в страната няма добре обучена работна сила в съзвучие с нуждите на предприятията. „Да погледнем и от гледна точна на родителите – те плащат данъци, значи плащат за обучението на децата си, а когато децата завършат нямат работа или не работят по специалността“, допълни той.

Симеонов заяви също, че бизнесът е удовлетворен от вкарването на обучение по предприемачество от първи клас, но много малко предприемачи ще имат възможност да ходят да преподават, затова ще стане по-лесно, ако се ангажират хора в пенсионна възраст. „Пенсионерите са един голям резерв, който като че ли обществото неглижира. Хората, които са в добро здраве и имат знания, могат да преподават. А и ще имат търпението, особено ако вече гледат внучета“, каза още той.