Ново изследване опровергава мита за неблагополучието, което уж съпътства рокерите и любителите на метъл музиката. Психолози от Хумболтовия университет в Берлин са извършили допитване сред хора на средна възраст, които през 80-те години на ХХ век са били сред феновете на тежкия рок. На участвалите в анкетата са задавани въпроси за преживяванията им от младежките им години и е искано да оценят моментното си усещане за щастие, пише електронното издание „Накратко“.

Данните от допитването сочат, че независимо от това, че нерядко феновете на метъл музиката са с произход от не много благополучни семейства и са проявявали на младини склонност към дръзко и предизвикателно поведение, все пак са били “значително по-щастливи от своите връстници, а впоследствие са постигнали повече в живота си, отколкото поклонниците на други музикални жанрове”.

В статията си социолозите пишат, че “Социалната подкрепа играе много важна роля сред проблемните младежи. Изпълнителите и феновете на тежкия рок развиват топли взаимоотношения помежду си, затова и хеви метъла се е превърнал в нещо като начин за подрастващите да споделят силните си емоции със съмишленици”.

Ръководителят на изследването, психологът Таша Хоу от Хумболтовия университет обяснява: “Такава сплотена субкултура дава на младежите-металисти определени преимущества пред връстниците им, фенове на друг вид музикални жанрове, които също търсят пътища за решаване на своите емоционални проблеми.”

Данните от проучването сочат, че онези, които през 80-те години на ХХ век са били млади фенове на хеви метъл музиката, днес основно са сред представителите на средната класа, имат добра професионална реализация с относително високо заплащане и са с доста добро ниво на образование. Нещо повече – онези от участвалите в анкетата, които в младежките си години са предпочитали тежкия рок, по-рядко са склонни към психични разстройства, отколкото почитателите на други музикални жанрове. А освен всичко друго, спомените им за младежките години са по-нежни и романтични.

Психолозите имат намерение да проведат аналогично изследване по отношение на другите, по-нееднородни музикални жанрове от типа на хип-хопа, например. В този ред на мисли, припомняме, че според социолозите, американската вълна на хип-хопа от началото на 90-те години на ХХ век е извършила много по-значима революция в популярната музика, отколкото британските рокери от 60-те години.