bnr.bg

Над един и половина милиона българи през последните две десетилетия потърсиха нов живот в чужбина. Заради липсата на работа и ниските заплати, цели региони продължават да се обезлюдяват. Така е и в Кърджали, където сривът в минната индустрия и отмирането на тютюнопроизводството, доскоро основен поминък за десетки хиляди семейства, отприщиха емигрантската вълна към богати държави от Европейския съюз, към Съединените щати, Канада и Австралия.

Години наред различни политици обещаваха да променят живота така, че младите хора да остават в България, а гурбетчиите да се завърнат. Но опашката на Терминал 2 ставаше все по-голяма. България губи най-важното си – младите хора, и сякаш няма надежда този процес да спре. Чудото обаче се случи. В едно градче в Източните Родопи – Крумовград.

Гурбетчиите започнаха да се завръщат, градът се оживи, местният дребен бизнес започна бързо да се развива. Как се случи тази коренна промяна – това ще се опитам да ви разкажа в следващия репортаж.
Когато преди близо четвърт век беше обявено, че край Крумовград е открито богато златно находище, много хора не повярваха. Дори медии взеха на подбив крумовградчани, и обясняваха как скоро всички в града ще ходят със златни очила.

После се появи сериозен инвеститор от чужбина с намерение да започне експлоатацията на находището на Ада тепе, където бяха доказани залежи от 27 тона злато. В Крумовград започнаха протести срещу златодобива. Хората се опасяваха, че мината ще отрови въздуха и водата им и ще ликвидира традиционните за района тютюнопроизводство и животновъдство.

След продължили близо 20 години протести, дебати и обществени обсъждания, правителството даде зелена линия за инвестицията на Ада тепе. Макар и трудно, общината също се съгласи. На Ада тепе вече се изгражда обогатителна фаблика, започна разработката на рудника, а първите количества златоносен концентрат се очаква да бъдат добити до края на тази година. Близо 240 са назначените към момента работници и специалисти. Средната заплата, според ръководството на инвеститора „Дънди Прешълс Метълс“, е 2 200 лева – три пъти по-висока от средната заплата за област Кърджали. И така – много от хората на Крумовград не заминаха за чужбина. А гурбетчиите започнаха да се завръщат .

Един от тях е Иван Михайлов. Дълги години семейството му се е изхранвало с производството на тютюн. Парите всяка година ставали все по-малко и това принудило Иван да стегне гурбетчийската торба и да търси хляба си в чужбина. Като помощник сондьор е работил в Сърбия и Армения. Едва когато си в чужбина разбираш, че губиш традиционни семейни ценности. Там животът ти минава в Интернет. Ставаш, отиваш на работа, вечер се връщаш, хапваш нещо и влизаш в „Скайпа“, за да проведеш разговор със своите близки. Следващия ден е пак така. А тук – прибираш се, вечеряш със своите. „Как сте, що сте…“ Излезеш на двора, почиваш се, наслаждаваш се. Една обща вечеря – това е голяма семейна ценност. А ние я губим, разказва Иван Михайлов.
Той е проучвал златоносни находища в чужбина и все се е надявал и това, в родния му град да бъде разработено. „Навсякъде виждах, че там, където има рудник, градът живее. По-друго е, хората имат работа, пазаруват, по-уверени са, има живот“, казва Иван Михайлов.

Преди малко повече от година Иван научава, че рудникът на Ада тепе ще заработи и се търси персонал. Подава документи, одобрен е и започва работа в „Дънди“.
Съдбата на Алипи Чаушев е малко по-различна. Дълги години той е работил във фирми в Крумовград, но заплатите са били мизерни. Дъщерите му растът, нуждите на семейството се увеличават и Алипи вече е бил готов да тръгне за чужбина, когато „Дънди“ започва да набира работници за Ада тепе.

Алипи не е знаел къде точно ще работи и каква ще е длъжността му. Но първото нещо, с което се е сблъскал, е различната атмосфера при новия му работодател. „Първото различно нещо е, че в „Дънди“ се говори с работника. Думата му се чува. Ето, и изпълнителният директор, господин Гърков – като те срещне, пита: „Как сте в къщи, как е семейството?“. Това е голямо нещо. Аз съм работил и на други места – отношението към работника е различно, все едно не си човек. А тук си говориш – и с инженера, и с директора, и с началник смяната., разказва Алипи Чаушев.
Само за година животът на Иван и на Алипи се променя. Променя се и животът на семействата им. Вече са много по-спокойни, заедно са, могат да мислят и да планират напред.

За тази една година рязко се променя и Крумовград. „Градът живна. Хората пазаруват по-спокойно. След 5 часа по улиците даже се образуват задръствания от автомобили. А преди – пустош. Жив човек няма. Вървиш, вървиш, а то по улицата само кучета, да си го кажем по нашенски“, коментира Иван Михайлов.
Сега и Иван, и Алипи казват, че виждат бъдещето си в Крумовград. Рудникът на Ада тепе ще се експлоатира 15 години. Иван обаче знае, че и в момента в района се търсят нови находища на злато, правят се сондажи и той счита, че минната индустрия в Крумовград няма да залезе с изчерпването на Ада тепе.