На Неделя след Рождество православната църква чества Св. мчца Анисия.

Св. Анисия била родом от гр. Солун. Тя била надарена с всички земни блага. Родителите й били добри, благочестиви и твърде богати, проявявали големи грижи за нейното възпитание, и тя от детство обикнала Бога повече от всичко на света. С радост изучавала Неговия закон, усърдно се стараела да изпълнява Неговата воля. Нейният ум и красота били необикновени; тя бързо напредвала във всички науки и родителите й на могли да се нарадват на дъщеря си.

Но още от ранна младост Анисия преживяла голяма скръб: тя се лишила от добрите си родители. След смъртта им тя останала едничка наследница на грамадното имение. Паднало й се насметно количество всякакви богатства: имоти, пари, златни и сребърни съдове, многоцветни облекла, украсени със злато и бисери. Но това богатство не радвало Анисия, а я плашело. Тя знаела, че в богатството има много изкушения, че то често възбужда в човека гордост и пустославие и че лесно отдалечава от Бога. Боейки се от тия изкушения, Анисия непрестанно молела Бога за помощ, молела Го да я упъти да употреби даруваното богатство за полза, а не за погубване на душата си. Най-после решила да раздаде всичко на бедните. Продавайки имуществото си, тя не определила цената му, а казала на търговеца:

– Помни, че се продава имотът, който принадлежи на бедните и сиромасите! И поради това дай такава цена, каквато следва, защото Господ обича справедливостта и отплаща по справедливост!

След продажбата Анисия започнала да раздава пари на бедните. Тя посещавала болници и затвори, носейки на нещастните щедри помощи. Но не само с пари помагала Анисия – тя прислужвала на болните, давала им лекарства, превързвала им раните, служела им с усърдие и любов. Като раздала богатството си, тя сама почнала да живее в крайна бедност, като прекарвала дните в работа, а нощите в молитва. В тая доброволна бедност, сред лишения от всякакъв род, тя почувствала повече душевна радост, отколкото мнозина богати в разкошните си дворци, защото не богатството съставя щастие за човека, а спокойната съвест и вътрешния мир.

В това време имало ужасно гонение против християните и който убивал християнин, не се смятал по закона виновен в убийство. Веднъж Анисия отивала на църква и забелязала на улицата необикновено явление: тоя ден езичниците извършвали някакъв идолски празник. Един войник видял Анисия и извикал да спре, понеже искал да я принуди да принесе жертва на идола. Изплашената девойка се прекръстила. Войникът я запитал:

– Коя си ти и къде отиваш?

– Аз съм рабиня Христова и отивам на църква – кротко отговорила Анисия.

– Няма да те пусна – казал войникът. – Принеси жертва на нашите богове! – и след това я хванал, за да я заведе в езическия храм.

Анисия се съпротивила. Тогава той извадил меча си и я убил (298 г.). Самите езичници укорили войника за неговото жестокосърдие, като видели убитата невинна млада девойка. Християните с благоговение погребали тялото й.

 

Блиц