profit.bg

1.168 млрд. евро преведоха у нас българите, които живеят и работят в чужбина през 2018 г., сочат предварителните данни на Българската народна банка.

Това е ръст от 1.4%, или 15.8 млн. лева повече спрямо предходната 2017 г.. За сравнение, тогава сънародниците ни зад граница изпратиха 1.152 млрд. евро.

Най-много средва са трансферирани през май, когато паричните преводи достигат сумата от 116.9 млн. евро.

В същото време, най-ниски преводи са регистрирани през ноември, а именно 82.7 млн. евро.

През 2018 г. изпратените суми по месеци са както следва: 86.2 млн. евро за януари; 93.3 млн. евро за февруари, 107.6 млн. евро за март; 102.8 млн. евро за април; 116.9 млн. евро за май; 103.1 млн. евро за юни; 103.6 млн. евро за юли; 87.9 млн. евро за август; 99.7 млн. евро за септември; 94.3 млн. евро за октомври; 82.7 млн. евро за ноември и 90.3 млн. евро за декември.

Изпратената сума от българи в чужбина е въпрос на дебат от много години.

Данните на БНБ често се разминават с тези на международни институции, като Световната банка и ООН.

Така например, според Световната банка, през миналата година у нас са изпратени 2.2 млрд. долара, или 1.94 млрд. евро, което е с около 800 млн. евро повече от данните на българската централна банка.

Измерването на точната стойност на трансферите обаче е трудна задача, тъй като в наши дни съществуват множество канали за траснфер на пари – официални и неофициални.

Още повече, че след август 2016 г. изискването за воденето на регистри от доставчиците на платежни услуги и предоставянето на информация на БНБ за целите на статистиката бе отменено, като измерването на трансферите по официални канали след тази дата се извършва на база оценки на централната банка, пише в методологията към статистиката.

Към всичко това можем да добавим и факта, че реалният брой на българите в чужбина продължава да бъде мистерия, като различните източници за тази информация демонстрират сериозни разминавания.

Така или иначе, данните, с които разполагаме, показват, че трансферите на българските емигранти към България могат да конкурират размера на преките чуждестранни инвестиции през някои периоди.

За сравнение, по предварителни данни на БНБ, нетният поток на преките инвестиции в страната за януари – декември 2018 г., отчетени съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията, достига 1.533 млрд. евро.

Въпреки това, в сравнение с други с други страни по света и региона, трудно може да се каже за България, че разчита предимно на трансфери от чужбина, тъй като у нас те възлизат на между 1.5% и 3% от БВП на страната, по различни оценки.

В съседна Сърбия, например, по данни на ООН за 2016 г., този дял достига около 10%.

Според някои анализатори, трансферите от чужбина могат да се обвържат и с непрестанния ръст на депозитите у нас, който изглежда странен, на фона на рекордно ниските лихви.

Към края на последното тримесечие на 2018 г. сумата по депозитите на домакинствата у нас възлиза на 51.5 млрд. лева, което е ръст от 7.7% на годишна база, или 3.7 млрд. лева повече спрямо същото тримесечие на предходната 2017 г., сочат данните на БНБ.