Държавата отделя поне по 80 млн. лв. годишно от 2009 г. насам за пренасочване на заетите с тютюнопроизводство към други начини да преживяват. Това, надяваше се навремето Европейската комисия, трябваше да помогне на хиляди хора в един замиращ отрасъл да се спасят и да не зависят от политическото благоволение (и съответно – да са лесно купуван електорат). Уви, в реалния свят нищо не работи точно така.

Преди няколко седмици се разбра, че тютюнопроизводителите не са плащали изисквания плосък данък върху субсидиите си от 2014 г., заради което са натрупали между 40 и 45 млн. лв. задължения към бюджета. Тук се появи държавата в лицето на господин Борисов и обеща разсрочване на тези задължения по схемата с дълговете на мюфтийството. Иначе, ако сте бизнес, който е забравил да плати данъците си, но не произвеждате тютюн, НАП ще ви връхлети като полицай – шофьор без книжка.

След протест преди седмица пък тютюнопроизводителите от Североизточна България бяха експресно посетени отново от премиера, който им обеща да им изплати от националния бюджет между 1 и 1.5 млн. лв., които фалирал миналата година гръцки търговец им дължи за реколтата от 2016 г. Фонд „Земеделие“ гласува също толкова експресно отпускането на сумата, която междувременно нарасна двойно до 3.2 млн. лв. заради друго дружество, обявено в несъстоятелност през 2014 г. Ако фалирала компания ви дължи пари, но не сте тютюнопроизводител, стандартната процедура е да бъдете включени в списъка с кредитори.

Че е много лоша практика с парите на всички да се правят подаръци за бранш, който дори системно не плаща данъци, е ясно. Но по този начин субсидираните да се насочат към друга дейност производители нямат никаква причина да го правят – това значи сами да се откажат от привилегированото си положение. Затова този сектор, намиращ се под чадъра на ДПС, още дълго време ще бъде опасен за вашите данъци.