автор: Илин Станев, Капитал

Доскоро българските политици бяха обвинявани, че пред Брюксел са г-н/г-жа „да“. Сега вече могат гордо да носят титлата на г-н/г-жа „не“. Както изглежда обаче, промяната не гарантира успеха им в европейските институции.

Вече две години те без разлика в партийната окраска се опитват да саботират предложеното ново европейско законодателство за пътния товарен транспорт – пакетът „Мобилност 1“. Причината е, че за транспортните фирми в България идеите за повече социални права на шофьорите изглеждат като торба със захар, която аха да се изсипе в техния резервоар. „С това законодателство иска да унищожат нашия бизнес модел, това е“, казва Ангел Траков, председател на Съюза на международните превозвачи. Така спирането на „пакета Макрон“, както в България са по-известни предлаганите мерки, се превърна в нещо като въпрос на национална чест. Целта на София е да отхвърли опитите за изкуствено ограничаване на възможностите на българския бизнес да работи безпрепятствено в страните от ЕС. От една страна, те могат да доведат до затваряне на фирми, а от друга – до вълна на специфична шофьорска емиграция.

След като в четвъртък тази седмица Европейският парламент одобри новите правила, те ще бъдат окончателно договорени или до 18 април, или в мандата на следващия европарламент. Но дори и политическото катеначо да беше забавило повече пакета „Мобилност 1“, това само щеше да доведе до въвеждането на едностранни мерки от Германия, Австрия, Белгия, Италия или Франция, които нямаше да бъдат в полза на превозвачите.

Българският импас

България влезе в играта едновременно със силен интерес – в пътния транспорт вероятно са заети 120 хил. души (статистиката на НСИ не позволява точна сметка) и както рядко се случва, с възможност да окаже влияние. Ненапразно пакетът „Мобилност 1“ беше сред приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС – именно в първата половина на 2018 г. се очакваше страните членки и Европейският парламент (ЕП) да постигнат общи позиции по предложенията на Европейската комисия (ЕК) и двете институции да започнат преговори по тях. Това беше основна тема и в разговорите на премиера Бойко Борисов с френския президент Еманюел Макрон при посещението му в България през август 2017 г.

Появата на законодателния пакет се дължи на поредицата мерки, които бяха предприети от няколко държави, за да ограничат работата на транспортни компании от други страни членки на тяхна територия. Първо, със стриктно прилагане на съществуващото законодателство – след 2015 г., ако във Франция шофьор бъде заловен да прекарва в кабината си задължителната 45-часова почивка, глобата за фирмата му може да достигне 30 хил. евро. След това Германия и Франция приеха законодателство, което изисква заплащане на местната минимална работна заплата от всички фирми, които оперират на тяхна територия, независимо от вида на превоза (без транзита във френския случай).

„Някои страни членки искат да пребалансират достъпа до пазара си на пътни товарни услуги, след като местните компании изгубиха своя дял вследствие на незаконни практики като безконтролен каботаж (превоз между две точки в друга страна – бел. ред.), фалшиви компании за командироване на работници или неспазване на трудовото законодателство“, обяснява Кристина Тилинг, политически секретар на Европейската транспортна федерация.

След настоятелно оплакване от Полша година по-късно Европейската комисия започна процедура по нарушение срещу двете държави с идентичен мотив: „Прилагането на минималната заплата за някои международни транспортни операции, които имат само маргинална връзка с територията на приемащата държава членка, не може да бъде оправдано, тъй като възпрепятства функционирането на вътрешния пазар“.

Вместо да приложи правомощията си спрямо Берлин и Париж, ЕК предложи промяна в режима за командироването, а след това, през май 2017 г., представи цялостен пакет от промени, който обхваща не само заплащането (виж карето). „Когато отидохме на консултации в Брюксел и видяхме предлаганите промени, направо се изсмях, толкова абсурдно изглеждаше всичко, на практика те бяха преписали мерките, срещу които уж щяха да се борят“, ядосва се Траков.

Цялата разработка по темата четете ТУК.