Менюто в ресторанта е с куп печатни грешки, на входа на магазина пише „Търсиме продавачка“, на работа шефът не може да ни обясни какво точно иска да се свърши, а като си на поръчаме шкафче, се оказва, че вратата се отваря в грешната посока. С тези и подобни проблеми хората се сблъскват постоянно, а причината е, че мнозина от нас не умеят да си служат добре с българския език.

Затова това умение напоследък все повече се цени от работодателите, показа допитване на „Дневник“ до различни специалисти. Това потвърди и проучване на Агенцията по заетостта, която изследва наскоро какви са потребностите на работодателите. Оказва се, че през тази година умението за общуване на роден език е водещо.

От общо три проучвания (две през 2018 г. и едно през тази) експертите на агенцията не се ангажират да очертаят тенденция заради недостатъчната база за сравнение, но и при трите проучвания работодателите поставят притежаването на компетенции в общуването на роден език на едно от челните места, заедно с ключовата компетентност „Инициативност и предприемачество“ (способности за адаптиране към промени, за работа в екип, поемане на отговорност за собствените действия, определяне на постижими цели, мотивация за успех).

Последните данни (февруари – март 2019 г.) показват, че в 20 от 28 области на страната тази компетентност е поставена на първо място, в 6 от областите – на 2-ро и само в две области – на трето (Велико Търново и Кюстендил). Най-убедително работодателите заявяват потребност от компетентно общуване на роден език в областите Хасково и Монтана (с 50.3% от анкетираните), следват Кърджали (с 49%) , Плевен (с 42.3%) и Сливен (с 40.4%), коментираха експерти от агенцията.

Общуването е част от работното ежедневие на всяка професия и във всеки икономически бранш, и наличието на тази компетентност е важен фактор за формиране на ефективно работещ персонал, коментираха оттам.

Продължението четете в сайта на Дневник