Великден е най-важният празник в християнството. Как се определя датата му и защо е различна всяка година? И защо понякога не съвпада с тази на католическия Великден?

Според Никейския Вселенски Събор от 325 г. от н.е., Великден трябва да се празнува в първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, на базата на математически изчисления, като се случва на или след 21 март. Ако пълнолунието е в неделя, Великден се празнува на следващата неделя. Изглежда ясно и просто правило, но се оказва, че не е точно така, пише nauka.offnews.bg.

Астрономически срещу църковни дати

Въпреки че Великден е литургически свързан с началото на пролетта в Северното полукълбо (мартенското равноденствие) и пълнолунието, датата му не се основава на истинските астрономически дати на тези събития.

Така че има две променливи в църковния и астрономическия календар, които могат да съвпаднат, но често това не се случва:
1. Църквата е приела 21 март за дата на пролетното равноденствие, независимо от часовия пояс, докато истинската дата на равноденствието варира между 19 март и 22 март, а датата зависи и от часовата зона.

2. Датата на Великден е свързана с датата на пасхалното пълнолуние, което се основава на математически приблиения, следващи 19-годишен цикъл, наречен Метонов цикъл, използван още от вавилонците поне от началото на V в. пр. н. е.

Метоновия цикъл се използва за съгласуването на лунния и слънчевия календар. Ако съберем 12-те лунни месеца, ще получим 11 дни по-малко от съвременната календарна година, но 235 лунни месеца са равни точно на 19 години.

И така имаме началото на пролетта, което попада някъде между 19 март и 21 март, и цикълът на обиколките на Луната около Земята, който продължава повече от 27 дни. Поради тази причина датата на Великден може да варира между 22 март и 25 април.

Астрономическата пролет започна тази година на 20 март в 23:58 часа за България, Първото пълнолуние след астрономическото пролетно равноденствие е на 21 март. Следващата неделя бе на 24 март, така че според никейското правило трябваше тогава да е Великден, неделята след пълнолунието на 21 март.

Но датата на пълнолунието през март, определено от лунния календар на църквата, т.нар. „Църковно пълнолуние”, е 20 март 2019 г. – един ден преди църковната дата на пролетното равноденствие, 21 март. Затова Великден се премества след следващото пълнолуние, което е на 18 април. Ето защо католическият Великден е на 21 април, почти месец по-късно.

Последният път, когато това се случва, бе през 1981 г., а следващият път ще бъде през 2038 г. Тогава Великден ще се падне на последната възможна дата, 25 април.

Католически и православен Великден

Никейската формула е валидна и за западната Римокатолическа, и за източната Православна църква.
Източните църкви също са фиксирали тяхното „пролетно равноденствие” да бъде на 21 март, но по Юлианския календар, дата, която отговаря 3 април по Григорианския календар, с който се съобразява Католическата църква.

Естествено на 21 март и 3 април Луната е в различни фази – Юлианският календар изостава с 13 дни от Григорианския – това представлява приблизително половин месец.

През този период може да има пълнолуние, а може и да няма – вероятността е 50:50. Затова западният и източноправославният Великден може да съвпаднат приблизително в половината от случаите през годините, а в останалите източноправославният е седмица по-късно, а понякога и повече.

В същото време Пасха (еврейският празник, отбелязващ бягството от Египет) се изчислява според новолунието, а между новолунието и пълнолунието разликата е също половин месец. По този начин православният Великден се приближава до еврейската Пасха. От друга страна „двустилните“ църкви (като българската)  не използват изцяло светския календар, защото избягват да празнуват Великден по едно и също време с евреите и ако по Григорианския календар Великден съвпадне с Пасха, датата на православния Великден се измества със седмица, а понякога и след второто пълнолуние след настъпването на пролетта.