Как Израел се превърна в една от най-богатите страни
- By : Vihrogon
- Категория: Блиц Новини
източник: investor.bg
Много гости на Израел посещават страната заради историческото и религиозното й наследствто, докато други гледат на нея през призмата на политическия конфликт.
Аз искам да ви я представя в друга светлина, а именно, че 72-годишната история на държавата е фантастичен пример за правилна икономическа политика, пише Тайлър Коуен за Bloomberg.
През последния около половин век Израел, от относително бедна страна, се превърна в една от 25-те най-богати по доход на човек. Държавата го постигна главно чрез фокус върху търговията, интеграцията в глобалната икономика, либерализацията на стопанството и солидни инвестиции в технологичния сектор и стартъпите, често чрез правителствена подкрепа.
Израел все още има някои проблеми с жизнения стандарт и неравенството в доходите, но е класически пример за правилно приложен неолиберализъм, поне в икономически план. Забележително е колко уроци по неокласическа икономика (микро и макро) са вплетени в историята на Израел.
От 1973 до 1985 г. страната има висока инфлация, достигаща на моменти 400%. Това бе резултат от прекалено разхлабена парична политика. С времето печатането на пари с такива темпове носеше все по-малко приходи в хазната, след като хората се нагодиха към инфлацията като държаха по-малко кеш и се договаряха в чужда валута. Високата инфлация спря да носи макроикономически ползи (дори за фиска) и страната премина към режим на по-ниска инфлация и бюджетна консолидация, в полза на дългосрочния растеж.
Това бе класически пример на погрешно прилагане на Модерната парична теория (МПТ), както твърди Асаф Разин в скорошно изследване на израелската макроикономическа история. Според МПТ паричната политика може да покрива правителствените разходи, а фискалната – да регулира ценовите нива. Израел обаче мъдро последва по-традиционен подход.
Какво да кажем за финансовата криза от 2008-09 г.? Израел имаше прилични банкови регулации и избегна сривове при кредита и недвижимостите, каквито преживяха Ирландия, Исландия и САЩ. Местните износители бяха засегнати от глобалната рецесия, но държавата реагира със скромна фискална експанзия и много силна антициклична монетарна програма, предимно с успех.
Начело на Израелската централна банка между 2005 и 2013 г. бе известният икономист Стенли Фишер, който се смята за един от най-видните поддръжници на традиционната макроикономика.
Икономистите по принцип имат доста благоприятно отношение към имиграцията, дори и при високи нива. За около десетилетие по време и след разпадането на Съветския съюз Израел прие големи количества съветски евреи, което увеличи населението в работоспособна възраст с около 15%.
Изследвания показаха, че този прилив помогна на местната икономика и (след няколко години на приспособяване) не се отрази на нивото на заплатите. Предлагането на работна сила нарасна, но се увеличиха и потребителите. Тези мащабни движения на работна сила, които се оказаха позитивни, са добре описани от неокласическите модели.
Дори много от микроикономическите процеси в Израел следват стандартните модели. Както може да се очаква при сухия кллимат в региона, страната имаше дългогодишни проблеми с доставката на вода. Днес обаче това на практика не е голям проблем, макар че изисква постоянно внимание.
Израелският воден режим, който има силната подкрепа на държавата, насърчава внимателното използване на ресурса чрез високи цени и добре определени права на собственост. Забележително е, че населението на Израел се учетвори от 1964 до 2013 г., като същевременно потреблението на вода едва нарасна. Страната се превърна в световен лидер в справянето с водните проблеми, като стана и износител на сложни системи за воден мениджмънт.
Един от най-спорните въпроси в днешната израелска политика е големият брой на религиозните хора, на които им се плаща да изучават Тората и в резултат на това биват освобождавани от военна служба. Не се наемам да съдя (на теологически или политически основания) дали това е добра или лоша политика, казва Коуен. Мога само да отбележа, че това е класически пример за микроикономика в действие.
Едни от най-лесните теми за писане от икономическите коментатори са тези за това как макроикономиката ни е подвела или как микроикономиката не улавя цялата сложност на човешкото поведение. Това са валидни аргументи, но такива статии често пренебрегват успешното приложение на икономиката. Те не отдават внимание на примерите, в които икономическата обосновка е проработила, или не сравняват успешните примери с провалите.
Така че следващият път, когато прочетете статия, критикуваща неокласическата икономики, за момент помислете и се сетете за Израел, завършва авторът.
Няма коментари