Вчера „Блиц“ показа как продуцентът на „Господари на ефира“ Джуди Халваджиян се закани, че предаването му ще продължи под една или друга форма, без значение колко е неудобно на някои политици.

БЛИЦ припомня, че след като договорът на предаването с Нова телевизия изтече в края на 2018-а година, не бе възобновен. Рокадите в ръководството на медията забавиха процеса, а междувременно Халваджиян обяви, че преговаря с всички, които желаят да излъчват „Господари на ефира“.

Само преди няколко часа обаче русокосото изкушение на „Господарите“ Ева Веселинова също взриви мрежата с новина за предаването.

В личния й фейсбук профил тя сподели, че се чувства „горда“ и написа: „Всекидневно най-различни хора ми задават въпроса „Защо не излъчват „Господари на ефира“?“. Вчера предаването навърши 16 години и по случай празника можете да видите моя отговор: Силата на армията на „Господари на ефира“ се състои във войниците й. А ние сме тук! Разпръснати, но по-силни от всякога. Защото нас не могат да ни премахнат или закрият. Ние си оставаме същите хора – будни, непримирими и винаги в готовност да застанем под бойните знамена. Защото в крайна сметка винаги правдата възтържествува, а и „Не се гаси туй, що не гасне“.

Ето целия текст, който Веселинова сподели (публикуваме думите й без редакторска намеса): Армията на Господарите или „Не се гаси туй, що не гасне“ Честит празник, Господари!
Честит 16-ти рожден ден на единствената реална трибуна на народа в ефира. Едно „шоу“, което толкова точно и ясно отрази корупцията във властта, неработещите институции, злоупотребите с обществени поръчки и ограбването на българския народ от едни или други, че внезапно и съвсем „случайно“ изчезна от ефир… Като подарък към предаването за рождения му ден (31-ви март) ще си позволя да кажа няколко думи.

Всекидневно най-различни хора ми задават следните въпроси: „Защо не излъчват „Господари на ефира“?“, „Какво се случи с предаването?“, „Кога ще гледаме отново „Господари на ефира“? и редица други. Не знам дали и кога ще гледате предаването отново, но знам, скъпи приятели, че „Господари на ефира“ ви беше отнето! Още тук правя уговорката, че написаното е една „приказка за лека нощ“ (единствено и само моя) и по никакъв начин не ангажирам никого с нея.

Нека оставим настрана преговорите между телевизията и продуцента на предаването, защото те засягат единствено и само тях. В следващите няколко реда ще поговорим за моето виждане, а аз съм просто една луда, която сега ще си позволи да ви каже, че не всичко е материално в този живот! Тук е моментът да ме убиете с камъни и да крещите с пълно гърло: „Ти май наистина си полудяла.“. Истината обаче е, че „Господари на ефира“ не е просто един продукт! За обикновените хора, като мен и останалата част от екипа, предаването е свобода, кауза, мисия, надежда и доброта! А причината да ни няма е, че се ровехме твърде много, помагахме истински и отказвахме да спираме материали поради една или друга причина.
Служехме единствено и само на хората, изпаднали в безизходица! През последните две-три години Господарите надскочиха границите на възможностите на българския ефир. Бяхме непримирими, безкомпромисни и неконтролируеми. Станахме многопластови и освен да помагаме на много хора, започнахме да правим и истинска разследваща журналистика. Но така станахме и твърде неудобни! Вглъбихме се в преследването на справедливостта и мечтата за една по-добра България, забравяйки дори за себе си… Вие може би не знаете, но освен продуценти и лица, зад гърба на това предаване стоят десетки професионалисти, отдали живота си на каузата „Господари на ефира“! Цяла армия от знайни и незнайни войни, които пренесохме в жертва ежедневието си, спокойствието си и пренебрегнахме семействата си, за да градим всички заедно „Господари на ефира“.

И ако мислите, че ние имаме някакви кой знае какви материални облаги от това, значи живеете в пълна заблуда. Не само, че нямаме, а и много често рискуваме живота си, влачим се по дела с години (тъй като не всеки е доволен от разрешаването на даден проблем) и сме упреквани, че прекаляваме с отношението си към разни измамници, които попадат пред нашите камери. В същото време всички колеги прекарват безсънни нощи, за да пишат сценарии, монтират, подбират теми и видеа от всички телевизии. Четем и проучваме всички закони и правила, наблюдаваме хора, правим скрити камери.

Понякога прекарваме часове скрити на едно място, за да разберем намеренията на някой и да го проследим. Вършим работата на институциите. Накрая много често измамниците ни нападат, заради неудобните въпроси и ни съдят, а в офиса цял екип чака, за да се приберем живи и материалът успешно да стигне до телевизията. Мога да ви разкажа още много не особено приятни неща, свързани с работата ни, но не искам да останете с грешното впечатление, че се оплаквам. Напротив! Въпреки че ние вършим всичко това и поемаме всички тези рискове за същата заплата, за която много хора работят на бюро и то само 8 часа на ден, или пък на сладка държавна службица, никой от нас не се оплаква! Тази статия е точно за това – за гордостта, която изпитваме! За душевното удовлетворение да помагаме истински на хора, изпаднали в беда в собствената си държава.

Да бъде до силния може всеки, но малцина умеят да бъдат до слабите и безпомощните. Тази статия е за колегите, за рицарите, които често се бият с вятърни мелници. За хората с най-свободния дух, които не се страхуват от системата и са достатъчни смели, за да се изправят срещу статуквото. Затова, скъпи приятели, „Господари на ефира“ се превърна в институция, а ние внезапно станахме неудобните борци за справедливост! Аз също дълго време се питах как е възможно да няма „Господари на ефира“, въпреки че знаех защо! Но в България се случват всякакви несправедливости и тази е не по-малко странна. Честно казано повече ми е мъчно за хората, на които всичко им се отнема, а те дори си нямат идея какво се случва около тях. Мъчно ми е за вас, защото нямате право на глас и ви успиват много лесно. Затова написах горното, защото ви го дължа и за да престанете да се питате защо няма „Господари на ефира“. В заключение ще кажа, че силата на армията на „Господари на ефира“ се състои във войниците й. А ние сме тук! Разпръснати, но по-силни от всякога. Защото нас не могат да ни премахнат или закрият. Ние си оставаме същите хора – будни, непримирими и винаги в готовност да застанем под бойните знамена. Защото в крайна сметка правдата ще възтържествува и е хубаво някои хора да не забравят, че „Не се гаси туй, що не гасне“. Колеги, за мен беше чест да служим заедно! Ако е рекъл Бог, ще се срещнем отново на фронтовата линия под знамената!