Когато „Чернобил“ достигна рейтинг от 9.7 в IMDB и бе признат за по-добър от „Игра на тронове“, стана ясно, че тези 5 серии не са за изпускане. Минисериалът на HBO се превърна в тотален хит, а една от малкото женски роли в него е на Людмила Игнатенко, която преживява най-големия ужас – избухването на ядрената централа съсипва живота ѝ като отнема единствените ѝ близки същества – нейният съпруг и новороденото ѝ дете.

Това са съпрузите, чиято история вече знае целият свят. За първи път тяхната трагична съдба е описана в книгата на Светлана Алексиевич – „Чернобилска молитва“, съобщава vesti.bg. Людмила и Василий Игнатенко са щастливо женени, живеят в жилище, осигурено от пожарната в Припят, и мечтаят един ден да посетят Москва. Людмила е бременна от няколко месеца, когато избухва атомната електроцентрала. Тя много иска това дете, след като първата ѝ бременност е неуспешна.

В нощта на експлозията Василий е един от първите пожарникари, пристигнали на мястото. Повече не се прибира у дома. Следващите му срещи с неговата съпруга са в болницата, където умира в адски болки и мъки. Людмила е до него през цялото време. При първа възможност заминава за болницата в Москва, където е настанен Василий с другите тежко пострадали мъже. 23-годишната Людмила скрива от лекарите, че е бременна и не се отделя от своя мъж в последните му и най-тежки мигове. Двамата прекарват време заедно, той я докосва по корема.

Людмила не подозира какво всъщност се случва с мъжа ѝ, лекарите казват, че костният мозък и нервната му система са напълно повредени, но тя не осъзнава, че това означава смърт. И така до деня, в който Василий не си отива от този свят завинаги. Людмила заживява сама. Ражда момиченце, но след четири часа детето умира. Оказва се, че бебето е абсорбирало цялата радиация и така е спасило живота на своята майка.

Наташа умира малко след раждането си от порок на сърцето и цироза на черния дроб. Людмила губи последната частица, която я свързва с нейния любим Вася. Трябват ѝ няколко години, за да се осъзнае и да започне да води отново нормален живот, доколкото може да бъде такъв. Държавата ѝ осигурява жилище в Троещина. По-късно ражда син – Анатолий. Тя не говори за бащата на момчето. Детето има здравословни проблеми, Людмила изкарва пари, като продава сладкиши и кифлички на улицата. За първи път светът научава за Людмила през 1997 г., когато излиза книгата на Светлана Алексиевич. През 2015 г. „Чернобилска молитва“ ѝ носи Нобелова награда за литература.

А историята на Людмила и Василий поражда въпроса – за кого е било по-лесно – за тези, които са намерили смъртта си почти веднага след аварията или за онези, които са продължили да живеят с последиците.