automedia.investor.bg

Автор: Константин Томов

Не само една от най-забележителните крепости, но и една от най-ефектните гледки в България

Ако се озовете в Кърджали, горещо ви съветваме да отделите няколко часа и да се разходите до Моняк.
Това е не само една от най-забележителните средновековни крепости в България, сцена на паметни исторически събития, но и мястото с една от най-хубавите гледки в Родопите.

МОНЯК Е НА ПО-МАЛКО ОТ 10 км от града, във височините над село Широко поле. Можете да стигнете и през самото село, като хванете първата възможна улица надясно, или пък от една малка отбивка от главния път, отбелязана с кафява табела.
Ако не сте със сериозно 4Х4, оставете колата си в края на асфалтовия път. Разходката нагоре е приятна и съчетана с приказна панорама към язовир Студен кладенец. Накрая пътеката ще ви отведе до някогашната порта на Моняк, или Мнеакос, както е оригиналното име на тази крепост.

НЕ ЗНАЕМ ТОЧНО КОГА е построена. Почти сигурно вече е съществувала в края на XII век, защото хронистът на Третия кръстоносен поход говори говори за замък, превзет от рицарите на Фридрих Барбароса, който бил наричан от българите Маникауа.

ВЕК ПО-КЪСНО ДЕТАЙЛНО ОПИСАНИЕ на Моняк ни е оставил Жофроа дьо Вилардуен, летописецът на четвъртия кръстоносен поход и на Латинската империя. Той разказва за „красив замък“ по поречието на Арда, в който константинополският регент Анри дьо Ено лагерува. Тъкмо тук Анри научава за смъртта на брат си Балдуин – латинският император издъхва в Търново, след като е пленен от цар Калоян при Одрин. След тази вест бароните се събират на съвет и избират Анри за новия император на Константинопол. Почти сигурно изглежда, че въпросният „замък“, сцена на всички тези събития, е тъкмо Моняк.

„ПО АРХЕОЛОГИЧЕСКИ и по историческки път знаем, че в българските земи има нещо като замъци, с тази разлика, че тук, както и във Византия, поради характера на системата замъкът е акрополът на самия град. Тоест градът е в подножието, а замъкът израства като най-високата част на града“, обяснява историкът проф. Христо Матанов.

МНОГО Е ВЪЗМОЖНО ОБАЧЕ Моняк да е бил изключението от това правило. Разкопките, проведени от професор Николай Овчаров, разкриват няколко нива на укрепленията, увенчани от вътрешен замък на върха. Укрепената площ надхвърля 20 000 квадратни метра, едната стена е дълга почти половин километър – изобщо внушителни размери за онази епоха. Но не са открити никакви следи от градоустройство, от работилници, дори от църкви. Има само складове и цистерни. По всичко личи, че крепостта е била само военно съоръжение, в което при нашествия се прибирали жителите на близките села със стадата си.
По-късно Моняк е под властта на деспот Алексий Слав, а Иван Асен II я връща в границите на България.

Ирина Комнина и синът й цар Михаил II Асен, стенописи от църквата „Св. Архангели“ в Костур (дн. Кастория, Гърция)

СЛЕД СМЪРТТА НА ВЕЛИКИЯ ЦАР обаче Втората българска държава е отслабена от междуособици и татарските нашествия. Наследникът му Коломан I е отровен едва 12-годишен, най-вероятно от мащехата си Ирина Комнина. Византийската прицеска и трета жена на Иван Асен II поставя на трона собствения си син, Михаил II Асен. За да укрепи позициите му, сключва мир с никейския владетел Йоан Дука Ватаци и му отстъпва южните провинции, включително и Моняк.
Щом поотрасва, Михаил Асен започва кампания да си ги върне и с един голям поход през 1254 успява – с изключение на Моняк. Българският цар завзема Станимака, Цепина и всички останали важни родопски крепости, но Моняк устоява на няколкомесечната обсада.

Българската държава в началото на управлението на цар Коломан I, наследника на Иван Асен II (жълто) и в края на управлението на цар Михаил II Асен (тъмно жълто)

„ПО МОЕ УБЕЖДЕНИЕ КРЕПОСТИТЕ, където и да се намират те, нямат за задачата да спрат масово проникване на враг – и не биха могли да имат“, казва проф. Матанов. „Противник, достатъчно мощен да обсади и превземе крепост, се сблъсква по правило с един сравнително малък гарнизон. Изключение са случаите като Цепина, която при смъртта на цар Михаил II Асен е имала гарнизон от хиляда души. Това е голямо изключение, тъй като толкова хора трудно се изхранват и издържат…“.

В СРЕДАТА НА XIV ВЕК и Иван Александър се опитва да завземе Моняк, но също не успява. Чак след няколко години яката крепост най-после пада под атаките на айдънските турци на Умур Бей. Скелетите на някои от последните й защитници са открити край портите.
Твърде вероятно е и други открития да чакат археолозите на този стръмен връх край Кърджали. Но след последната частична консервация преди петнайсетина години засега няма признаци, че скоро ще ги дочакат.

* „БЪЛГАРСКИТЕ КРЕПОСТИ“  е съвместен проект на „КОЛЕЛА“ по Bulgaria ON AIR и Volkswagen България.