източник: pochivka.blitz.bg

Българин описва преживяванията си по време на пътуването до Фиджи. Той недоволства от самолета и отношението към него и твърди, че като цяло не е много доволен и нещата са били далеч от очакванията му. 

Той публикува историята си в социалните мрежи с надеждата да предупреди други пътешественици като него.

Ето какво разказва Бале Балев:

„Пита ме наскоро някакъв чичка тука за Фиджи и му казах, че ше сложа пътепис. То не е точно пътепис, ами нещо като дневник:

Фиджийските жени имат мъжки лица и космати ръце. В самолета обаче нямах проблем да различавам стюардите от стюардесите. Грозен мъж с космати ръце – стюард. Грозен мъж с космати ръце и цвете зад ухото – стюардеса. И това, че са грозни не беше никакъв проблем. Ами бяха и адски нелюбезни. За 12 часа возене благоволиха да ми донесат само веднъж чаша с вода. Ходих сам да си искам, но ме изгониха. Щях да пукна от жадна смърт. А манджата им миришеше на повръщано. И на летището затвърдиха убедително лошото ми настроение.

Извикаха ме в една стаичка и ми изсипаха цялата раница. Една тлъста кука с поличка и вид на голям мръсник ми провери всичките вещи, без изключение. Рови и в мръсните чорапи. Рови ми в портмноето и ми изброи парите. Вади хапчета от едно шишенце, да ги разглежда. Извади си личния джиесем и ми преснима първата страница от паспорта. После ми поиска моя джиесем и започна да си цъка. Погледнах да видя какво прави и му казах, че няма право да ми рови в телефона, защото имам приватни работи, а той ми изрева да сядам и че нямам право да гледам. Извършвал важни проверки в името на държавната сигурност. Когато ми върна телефона, видях, че е отварял абсолютно всички апликации.

Направо кипях от безсилно възмущение. После доведе куче и го караше да ми души чорапите. Кучето подуши и си тръгна, а тоя педерас неземен пак го върна и му натискаше главата в раницата ми. През това време, на съседната маса, една грозна полицайка с мъжко лице и космати ръце, съблече няколко грохнали бабички по сутиени. Държаха ме поне час. Накрая, когато ме пусна, вече яко мразех Фиджи и грозните мутри на фиджийците, и косматите им жени. Вън ме налазиха бакшиши, а автобусна спирка не се виждаше. По жива случайност мина един раздрънкан автобус без прозорци, аз му се изпречих и той ме качи. В автобуса стана рязко по-добре. Беше много душно и влажно, и всичко миришеше на мухъл, точно както ми казваше Ицо.

Върла екзотика. За автобуса ми взеха 40 цента. Стигнахме до автогарата в близкия град и там си купих ледена бира от супермаркета. Заприказвах се с една възрастна жена с изпърдян преден зъб и тя ме научи кой автобус да хвана. По едно време дойде синът ѝ с внучката бебе и аз пощипах бебето по бузите. Дойде и автобусът, сбогувахме се с бабата и бебето, и аз отпътувах към едно спокойно място, близо до морето, където си взех стая. Сега таман съм се настанил и съм със смесени чувства.“

Разбира се, не всичко е чак толкова лошо, но недоволството като цяло е в повече:

„Островът е много приятен. За около 2 часа го обиколих. По път се запознах с едно куче, което през цялото време се движеше с мене. Дойде и едно чуждо куче, но след като се подушиха с моето, се разделихме (на снимката моето куче е това вдясно, дето е изправено на задни крака, а другото е навлекът). После се изкачихме на един баир, за да правим снимки от високо. Там кучето ми избяга и повече не се върна. Има супер, но в него не се продават вода и бира. Пращат ме в бара. „Как сте супер, а не продавате вода?!“ – питам. „Шефът ни е казал да не продаваме, за да купувате от бара.“. Вода в бара – $5. Питах ги има ли интернет. Има, казаха, срещу двайсе долара. Платих им и сега спря токът. Е, нямам интернет. Тоя постинг ше го пусна, когато дойде, ако изобщо дойде. Язък че тия скапаняци живеят на такова райско място и го съсипват!“