bloombergtv.bg

Вместо да лобира за едрия ползвател на земя, предлагайки комасация на земеделските земи, държавата трябваше да подкрепи дребния и средния производител, да защити специфичните български продукти.Уедряването на земята не е подходящо за България. Това каза доц. Огнян Боюклиев, ИИИ на БАН в предаване на Блумбърг ТВ България. В коментара си по повод предложения за обществено обсъждане проектозакон за поземлените отношения и опазването на земеделските земи, по текстовете за комасацията, гостът каза още:

„Това е поредна лобистка поправка, с цел подпомагане концентрацията на земеделска земя като собственост. Размерите на ползване у нас са уникални за Европа, от типа на латифундиите, описани в литературата. Докато другите страни пазят земята си за зеленчуци, за полезни култури, у нас се отглежда на огромни площи рапица, северна култура, за влагане в биодизел (според европейските изисквания 6% от дизела трябва да е биодизел). След процеса на концентрация на ползването на земи в България – у нас се създадоха 200 свързани физически и юридически лица, които контролират 80% от земеделските земи, дойде и другият процес – на концентрация на собствеността, който се опростява административно с този закон“.

Това обясни доц.Боюклиев и съобщи, че група учени в Института за икономически изследвания на БАН работи сериозно по изследване на нуждите на България в икономически план, но никой не е поискал становището им досега.

„Според мен това, което се прави е лобистки процес, с корени в 90-те години на 20 век, когато започна промяна в земеползването с призиви за подкрепа на едрия бизнес, вместо да се подкрепи дребния и средния производител. Правителството на Станишев извърши едно от най-големите престъпления със земята, с така наречените заменки, които дадоха в ръцете на група хора част от най-хубавите земеделски земи на България. За радост амбициите да се продължи този процес с узаконяването му, нямаха шанс. Сега от друга група хора се предлага комасацията на земята, което е продължение на онези процеси. За мен обсъждането, което върви е формално“.

Гостът коментира още, че нашата земя е ограничена в малка територия, но има много ценни качества и може да произвежда специфични продукти, каквито другаде не могат да се отглеждат. Той направи сравнение на политиката у нас в земеделието с тази на държавите от Средиземноморието, където е приоритет да се защитава дребния и средния бизнес в земеделието и животновъдството. Като пример той демонстрира продукт, аналог на българското кисело мляко, закупен от района на Монпелие, произведен на основата на българско кисело мляко, с българската бактерия.

„Българската бактерия на киселото мляко е открита от Стамен Григоров, български учен,  поканен в института „Пастьор“. Той установява че тази бактерия се среща и може да се развива в много ограничени райони на България – на Трън и в някои части на Стара планина. Нашето министерство вместо да защитава българските крупни земевладелци би трябвало отдавна да е защитило българския продукт – киселото мляко“.

Доц. Боюклиев посочи още тенденцията много млади хора да искат да се установят и работят в земеделски райони, ако ще се подаряват държавни земи – защо се предпочитат едрите, а не дребните стопани или младите хора, каза той, по повод излязло предложение от правителствените среди.

„За много хора в селата земята все още е източник на доход, дори да притежават по-малки площи. Например в Тоскана един среден земевладелец обработва площи от порядъка на 40 – 50 дка“.

Експертът заяви категорично отрицателното си мнение за ГМО технологиите в земеделието на чужди компании в Южна България, това не е подходяща технология за България, коментира той и уточни:

„Тя е подходяща например за Украйна, където има много земя. Новите технологии са много опасни, в Холандия вече произвеждат листните зеленчуци безпочвено, само с химия. Но България няма проблем с продоволствието, с глада. В Запана Европа проблемът е с качеството на храната и затлъстяването. Този тип технологии в земеделието имат бъдеще в Африка, в райони, в които има глад, голяма глупост е да ги изнасяме от тук там“.