www.blitz.bg

По актуалната тема с въвеждането на еврото Георги Ганев даде интервю пред „Марица“. Той е икономист и програмен директор по икономически въпроси в Център за либерални стратегии. От 2003 г. той е асистент в Стопански факултет на Софийския университет. Там води курсове по макроикономика, пари и банки и по нова институционална икономика. От 2003 г. е член на УС на Българската макроикономическа асоциация, като в периода 2005 до 2009 г. е и негов председател.

– Г-н Ганев, как ще се отрази на обикновения гражданин и на бизнеса въвеждането на еврото в България?

– На обикновените граждани приемането на еврото ще се отрази най-вече по отношение на дългосрочните заеми, които теглят, а те са най-често жилищни. Малко по-ниски ще бъдат лихвите в сравнение с това, което биха били, ако България е извън еврозоната. Това не означава, че лихвите ще паднат. Могат и да се покачват, ако влезем във ваза на икономическия цикъл на покачващи се лихви. Освен това обаче ще спести и неудобството за обмяна на валута, защото българите пътуват много в Европа. За бизнеса важи същото правило за лихвите. Намалява и валутният риск за българската икономика, т.е. бизнесът ще може да се финансира по-евтино и по-евтино да извършва разплащания в страната и извън нея, а сега на година таксите за разплащания гонят милиард.

Така бизнесът ще може да използва по-лесно всички системи за вътрешни разплащания, което ще позволи по-убедителна интеграция в големите и сложни вериги на добавена стойност в рамките на икономиката на еврозоната.

– Съществуват опасения за финансови спекулации и скок на цените на всички стоки и услуги след въвеждане на еврото. Доколко основателни са тези опасения?

– Винаги има такива опасения и те се базират на факти около промяната при превалутирането. Тогава има търговци, които се опитват да ловят риба в мътни води и да закръглят нагоре новите цени. Този ефект съществува и се забелязваше почти навсякъде, където еврото стъпваше с изключение на Естония. Но този негативен ефект се изчерпва в рамките на няколко месеца.

-Маркирайте плюсовете и минусите за България от еврото.

– Плюсовете могат да се разделят на микро и макро. Както казах, ще има по-евтин достъп до финансиране и възможност за интеграция в паневропейски стопански процеси. А от гледна точка на макрото България ще влезе в сърцевината на Европа и ще бъде в този клуб, в който членуват най-интегрираните страни. От гледна точка на разходите – необходимо е да се изтеглят старите банкноти и монети и да влязат в обращение нови, всичко да се превалутира от лева в евро – това е софтуерно логистичен проблем, който не е страшен, но струва пари. Това е същата операция, когато през 1999 г. България премахна трите нули и не струваше много -около 0,1% от брутния вътрешен продукт. Отделно България трябва да направи вноски в съответните фондове и за преструктуриране за разрешаване на проблемни казуси.

Най-големият минус, който важи освен за страните, въвели еврото, е загуба на т. нар. самостоятелна парична политика на съответната национална банка.

В България въпросът не стои така, защото ние сме се отказали от тази политика вече 22 години и по тази линия няма какво да губим. Докато за страни като Полша, Унгария и Чехия това е загуба. Особено и за по-големи и едри икономики, които имат известна самостоятелност като икономическо тегло, т.е. техният бизнес цикъл да не е синхронизиран с европейския, а нашият е синхронизиран. С разлика от няколко месеца всичко, което се случва в Европа, идва и при нас. Докато Полша има самостоятелна динамика и за нея е по-важно да има самостоятелна парична политика, при нас не е така.

Затова отговорът „да“ или „не“ за еврото за различни страни в Източна Европа може да се окаже различен.

– Управителят на БНБ Димитър Радев коментира, че от реалната конвергенция на българската икономика най-силно ще зависи и точният момент на приемане на еврото у нас. Кога можем да приравним икономиката си към средните европейски нива?

– Зависи коя конвергенция е имал предвид г-н Радев, защото има два вида конвергенция – т.нар. номинална, по чисто номинални показатели, които са всички числови критерии, с които в България сме добре запознати – 3% дефицит, 60% дълг, инфлация, която не е повече от 1,5% над най-ниските инфлации в Европа, дългосрочни лихвени проценти и т.н.

Всичко това се нарича номинална конвергенция, докато една друга конвергенция, която не съществува като критерий и юридически не е обвързваща, но се смята, че неформално държи много силно място, е т.нар. реална конвергенция. Тя е по покупателна способност и реален доход на човек спрямо средното в Европейския съюз. Смята се, че в момента сме толкова надолу, че приемането на една много по-бедна страна в този клуб ще създаде най-вече проблеми при провеждането на общата парична политика. Когато Литва, Латвия и Естония влизаха в обменно-курсовия механизъм ERM II, те като средно ниво на доходи бяха почти толкова, колкото е България в момента – с около 50% по-ниски доходи. Така че това не бива да е аргумент, че имаме проблеми и с присъединяването си бихме причинили проблеми на другите страни при общото водене на парична политика.

– А какво ще се случи с БНБ при въвеждане на еврото в България?

– В момента се усеща неубеденост на страна на ръководството на БНБ относно ползите за България от влизане в еврозоната. Колкото и да е невероятно обаче, ​въведем ли еврото, БНБ ще има по-голяма възможност да въздейства върху българската икономика. Защото режим​ът на валутен борд, в който страната ни единствено е останала, е такъв, че БНБ страшно е ограничена за провеждане на парична политика. Като станем членове на еврозоната, БНБ ще стои около масата, на която се вземат решения за парична политика, които засягат и България – нещо, което в момента не може да прави.