източник: Площад Славейков 

„Тазгодишното представяне на България във Франкфурт е първото достойно представяне на страната ни на този най-престижен книжен и културен форум, откакто аз го посещавам от дванайсет години насам. А най-вероятно – и от много по-дълго време“, казва Манол Пейков, представител на едно от 16-те български издателства на Международния панаир на книгата във Франкфурт.

През годините Пейков многократно е изразявал възмущението си от организацията на българското присъствие на този панаир – най-голямото изложение в света на издателската индустрия, където тази година участват над 7 150 изложители от повече от 100 страни. Българският издател смята, че и тази година има поводи за критика, но подчертава, че са необходими само няколко компонента, за да няма от какво да се срамуваме:

„С правилно отношение, приличен бюджет и добро планиране (поне година в аванс)“.

Предлагаме пълния текст на коментара на издателя, поместен във Фейсбук:

„Има толкова много неща за критикуване! Например факта, че българският щанд е със стандартна изработка, използвана за всички други търговски изложения. Че имаше други, много по-ефектни предложения за дизайн, които не бяха приети. Или че поради кандидатстването в последния момент нито едно от водещите български издателства не е представено, за сметка на напълно неизвестни издатели, чието име дори аз не съм чувал.

Но точно днес не ми е до критика. Защото тазгодишното представяне на България във Франкфурт е първото д о с т о й н о представяне на страната ни на този най-престижен книжен и културен форум, откакто аз го посещавам от дванайсет години насам. А най-вероятно – и от много по-дълго време.

Искрени поздравления на виновниците за това: Министерството на културата, Агенцията за малки и средни предприятия, Асоциация „Българска книга“.

Оставам с надеждата това да не е част от така характерното за съвременна България политическо танго, при което след стъпка напред задължително следват две назад. С правилно отношение, приличен бюджет и добро планиране (поне година в аванс) българската книга би могла да има лице пред света, от което да не се срамуваме. Тя го заслужава. България го заслужава“.