Този цвят е въведен още през 1939 година
Превозът на ученици до и от училището се появява като улеснение за тях и семействата им в края на XIX век в Щатите, като началото е поставено от конски впрягове, които са возили до 20 деца в големи закрити каруци.
В края на 20-те години производителите на училищни автобуси стават много и училищата имат много по-богат избор на транспортни средства. Тогава на сцената излиза Франк Ул Сир, който е един от основните радетели за подобряване на образованието в САЩ през 30-те години на миналия век.
През 1939 година той свиква първата конференция, посветена на ученическия превоз и кани на нея всички производители на училищни автобуси. Събитието е финансирано от фондацията „Рокфелер” и се провежда в Учителския колеж в Колумбийския университет.
Резултатът е сбор от 44 стандарти и изисквания, които започват да се прилагат спрямо всички модели училищни автобуси. Тези спецификации покриват дължината на каросерията, височината, широчината на пътеката между седалките и т.н.
До днес огромната част от тях са променени, но едно от основните изисквания си остава същото – автобусите, возещи деца до и от училище трябва да са жълти.
Мотивите за това са логични: едно от изследванията на Сир е показало, че хората различават най-лесно черни надписи на жълт фон, а тази комбинация се забелязва най-лесно и с периферното зрение на човека, дори и в полумрак. Естествено, целта е била училищните автобуси да се забелязват отдалеч и така да се намалят възможностите за катастрофи.
automedia.investor.bg
