offnews.bg

Според науката има два типа хора, които се чувстват добре в студеното време. Но може да не сте нито един от тях

Има много причини да не харесваме зимата – ледените ветрове, кишата, премръзналите крака и пръсти.

Изследванията показват обаче, че има два типа хора, които понасят студа много добре – местните жители на Арктика и мъжете.

И колкото повече се излагаме на ниски температури, толкова по-добре се аклиматизираме.

В някои селища на Сибир -40 градуса по Целзий са обичайни зимни температури.

Как успяват местните хора да живеят нормално в такива сурови условия?

_{Якутия. Температурата е – 52° С. Снимка: strana.ru}

В продължение на столетия хората от полярните области еволюират като стават малко по-набити и с по-къси крайници, така че имат по-малка площ на кожата, в сравнение с телесната маса, от която да изгубят топлина.

Други проучвания предполагат, че полярните народи може да имат повече „кафява мазнина“, която генерира топлина.

В продължение на няколко години американски антрополози си сътрудничат с руски учени, за да измерят базовите метаболитни скорости, или BMR (basal metabolic rates) на якутите от Сибир. В Якутск, столицата на Якутия, зимните температури се движат около минус 30 -35 градуса по Целзий. Базовата скорост на метаболизма показва колко енергия изгаря тялото ви, за да ви поддържа жив, а по-високите стойности на BMR отразяват по-голямото производство на топлина.

Учените откриват, че сибиряците имат по-високи BMR, отколкото хората, живеещи на по-ниски географски ширини, което означава, че и имат нужда от повече калории, за да останат живи и да запазят усещането си за топлина, когато е студено. Стойностите на BMR на сибиряците се покачват още повече, когато температурата спадне. Според един от водещите изследователи на тези проучвания, професорът по антропология в Северозападния университет Уилям Леонард (William Leonard), този ефект е характерен и за други популации в студени климатични райони.

_{Якути. Снимка: fadn.gov.ru}

Когато Ленард и колегите му сравняват местните сибиряци с руснаци, които не живеят в района, руснаците все пак са с по-високи от средните метаболитни норми, но показателите на местните сибиряци са още по-високи.

„С дългосрочното, многократно излагане на студ, всички хора имат някаква възможност да увеличат аклиматизацията си на студ“, отбелязва Леонард. „Но тези популации с дълбока еволюционна история изглежда имат генетична адаптация“.

Начинът, по който телата на сибиряците „генерират този висок метаболизъм е чрез увеличаване на тироидните хормони, химически вещества, освобождавани от т.нар. щитовидна жлеза, която се намира в предната част на шията. Обаче хората, които нямат тази адаптация, не може просто да приемат синтетични хормони на щитовидната жлеза, за да се опитат да възпроизведат ефекта, обяснява Леонард. Това може да обърка щитовидната жлеза, така че да не функционира нормално. Всъщност Леонард отбелязва, че се срещат много проблеми с щитовидната жлеза сред възрастните якути, което предполага, че дори тази природна адаптация при студено време не е без последствия.

По-високите нива на BMR помагат на якутите да не наддават много на тегло. В сравнение с тропическите боливийски популации, които Леонард е проучвал, якутите имат по-добро здраве на сърдечно-съдовата система, въпреки че имат по-едри тела  боливийците, и диети от двете групи са се променили през годините.

BMR също така помага да се обясни защо мъжете – от всички националности – по-лесно понасят студа, отколкото жените. На жените по-често им е студено в офиса, тъй като стандартите за температурите в помещенията за работа са определени за по-високите метаболитни норми за мъжете, според проучване от 2015 г. За мъжете, според изследването, може да са комфортни температури до 5 градуса по-ниски от тези за жените.

Дори и да нямаме гените на якутите, все пак можем да се научим, ако не да обичаме, то поне да понасяме студа. Винаги има „поведенчески адаптации“, като топлото облекло или да ходим по-енергично. Оли Джей (Ollie Jay), професор по терморегулаторна физиология в Университета в Сидни, някога е живял в Отава, една от най-студените столици на Земята. „Първата година там бях нещастен заради студа през зимата“, споделя  той.“Най-доброто нещо, което някога съм правил, е да похарча 7,50 долара за вълнен шал, който може да покрие носа, бузите и ушите ми. Това направи живота ми по-комфортен“.

Хората могат психологически да се адаптират към външната температура, ако са изложени на нея около 10 дни или повече. Ето защо последните 5-градусови дни от март се чувстват много по-топли от първия 5-градусов ден на ноември.

Ако сме изложени на студа по-често, ще треперим по-малко и няма да ни е толкова студено, което показва, че телата ни ще се затоплят отвътре по-добре, според изследване, публикувано в Journal of Clinical Investigation.

„Колкото повече се аклиматизираме към студа, толкова организма ни по-ефективно доставя топла кръв до крайниците, температурата на сърцето ни се повишава и всичко, което допринася за по-голяма устойчивост към студа“, обяснява Леонард.

Това означава, че единственият лек за зъзненето през зимата, за съжаление, е само още зима.

По материали от The Atlantic.